Име

КИПИЛОВСКИ, Анастас Стоянович (1802, Котел – 7.II.1870, Букурещ) – книжовник и преводач. Според някои източници К. е роден в с. Кипилово, Сливенско. Учи при Р. Попович в Котел, след това – в Кишинев. Следва в Лайпциг история и л-ра до 1843. Притежава широка култура и разнообразни интереси, един от най-образованите бълг. възрожд. дейци, владее няколко езика: рус., рум., тур., грц. и нем. Живее и работи като книжовник в Цариград и Букурещ. Временен сътрудник е на „Цариградски вестник“ през 1851.

КИРКОВИЧ, Рада Панчева (Р. П. Гугова-Киркович) (24.III.1848, Копривщица – 9.ХII.1941, София) – учителка и преводачка. Майка й – Ивана Хаджигерова, е сестра на Н. Геров и е първата девическа учителка в Копривщица. Първоначално учи в родния си град. От 1860 продължава образованието си в Киев на издръжка на Азиатския департамент, в училището на графиня Левашова и във Фундуклеевата гимназия. Завършва през 1866 с голям златен медал. Главна учителка в епархиалното девическо училище „Благовещение” в Пловдив (1866–68; 1869–73). На 2 септ.

КИСИМОВ, Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев (1832, Търново – 13.I.1905, София – обществен и полит. деец, книжовник. Роден в семейството на търговец абаджия. Учи в Търново, помага на баща си в търговията (1850-1862). Доброволен разпространител на вестниците на Г. С. Раковски, на „Цариградски вестник“, на сп. „Български книжици“ и „Мирозрение“. От 1858 до 1861 полага усилия да открие печ. в Търново, но не успява. Замесен във въстанието на капитан дядо Никола, през 1862 е принуден да емигрира и до 1871 живее в Букурещ и Болград.

КИСИМОВ, Юри Пантелеев (1856, Търново – 21.ІІІ.1874, гр. Николаев, Украйна) – преводач. Син на П.

КИФАЛОВ, Михаил Райчев (1783, Тетевен - 7.I.1868, Букурещ) - преводач, издател. Начално образование получава в манастира „Св. Илия” край Тетевен. След опожаряването на града от кърджалиите продължава учението си в Румъния. Висше образование завършва в Русия (вероятно филология). Приема рус. поданство и работи като губернски секретар в Одеса. През Руско-тур. война 1828-29 е секретар и преводач към рус. главно командване. Преводач в кабинета на губернатора на Молдо-Влахия (1829-33). През 40-те г.

КИШЕЛСКИ (Киселски), Иван Попкиров (ок. 1820, Котел – 1880, Одеса) – обществен и полит. деец, генерал (1878) от рус. армия. Учи в грц. училище в Куручешме, Цариград, и във военно у-ще в Русия. Завършва Втора киевска гимназия (1851). На 5 окт. 1851 постъпва в Математическия ф-т на Киевския ун-т „Св. Владимир“, където следва на т. нар. „професорска издръжка“ до нач. на Кримската война 1853-56. По време на войната е преводач в Главния щаб на рус. армия. Съдейства за образуване на бълг.

КЛАЙНЕР, Блазиус (неизв.) - книжовник, католически духовник. Член на францианската бълг. „провинция“, гр. Алвинц (дн. Винцу-де-Жос , Румъния). Първоначално е послушник, след това – монах. Живее между бълг. католици, прогонени от Б-я след Чипровското въстание 1688. Игумен на бълг. францискански манастир в Алвинц (1762), „провинциален настоятел“ на бълг. францисканска провинция (1764-67, 1773-76).