Име

КАРАСТОЯНОВ, Анастас Николов (1822, Самоков – 1880, София) – гравьор, иконописец, издател и фотограф. Първороден син на Н. Карастоянов. Учи се да гравира печати върху камъни за пръстени (глиптика) при самоковския майстор златар Д. Геров-Антикаря; учи печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баден, живеещ в Самоков. Продължава с иконопис, запазени са сведения за продадени негови икони от баща му на Узунджовския панаир. В нач. на 40-те г. на XIX в. К. се титулува „зограф-халкограф“, т. е. майстор на „калъпи“ (матрици) за щампи.

КАРАСТОЯНОВ, Никола (1778, Самоков – 29.IX.1874, Самоков) – книжар, печатар, гравьор, издател и книговезец. Баща му Кара Стоян е виден гражданин на Самоков, устабашия на абаджийския еснаф (женен за Мария, дъщеря на поп Христо от Сапарево), убит от кърджалии, докато синът му Никола учи четмо и писмо в Рилския манастир. Останал без издръжка, за да може да продължи образованието си, К. започва работа в манастирската книговезница, където изучава книговезко дело и щампарство. Учител в Самоков, Дупница и с. Сапарево (дн.

КАСАБОВ, Иван Христов (27.X.1837, Лясковец – 19.VI.1911, София) – обществен и политически деец, публицист. Произхожда от заможно търговско семейство. Учи в Лясковец и в гр. Елена (1848 – 49) при Ив. Момчилов. Гимназиално образование получава в Белград и Карловец (1851 – 58). Завършва право в Белградския лицей (1862); доктор по правни науки на Виенския ун-т (1864). Сътрудничи на Г. С. Раковски в редактирането на в. „Дунавски лебед“ и му помага при организирането на I бълг. легия (1862) и при издаването на сп. „Българска старина“.

КАТРАНОВ, Георги Т. (ок. 1840, Свищов - неизв.) - публицист, рев. деец. От 1866 е един от активните членове на рев. к-т в Свищов. Под прикритието на търговските си работи осъществява връзка с рев. дейци в Румъния и развива рев. дейност в Търново и околните села. Когато през 1867 Филип Тотю се готви да влезе с четата си в Б-я, чрез К. свищовският к-т му изпраща пари за закупуване на оръжие. След разгрома на четата и на рев. к-т през 1867, К. емигрира в Румъния. Публикува ст.

КАТРАНОВ, Никола(й) Димитров (1829, Свищов – 5.V.1853, Венеция) – книжовник, преводач и фолклорист, племенник на Н. Павлович и на Др. Цанков. Учи в Свищов при Хр. Павлович. През 1846 постъпва във Втора киевска гимназия на разноски на Свищовската община. След завършването ѝ (1848 или 1849) продължава образованието си в Историко-филол. ф-т на Московския ун-т при проф. О. М. Бодянски като стипендиант на Ив. Денкоглу. Сближава се със славянофилския кръг. Мнението на Бодянски за способностите на К.