Име

ПÉТКОВИЧ, Константин Димитриевич (28.VІІІ.1826, Башино село, Велешко, дн. Северна Македония – 22.Х.1897, Одеса, дн. Украйна) – бълг. филолог-славист, фолклорист, историк, етнограф, поет; рус. дипломат. Завършва с отличие Ришельовския лицей в Одеса (1842-46). Вероятно първият бълг. студент в Петербургския университет (1846-51). С препоръките и ходатайството на Зах. Княжески получава стипендия за обучението си и завършва Историко-филол. ф-т.

МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ (М и т к а л о т о, О ч к а т а; светско име : Моно Петров /Пенчов/ Кънев) (Х. 1828, с. Ново село, Търновско – 1. ІІІ. 1875, с. Ново село, Търновско) – книжовник, преводач, книгоразпространител, деец на нац. рев. движение. Произхожда от селско семейство. На 9 г. остава кръгъл сирак. Расте при леля си в с. Балван. Послушник и ученик в Дряновския манастир (1846). Замонашва се в Преображенския манастир (1848). Непрекъснато се самообразова. Пребивава в Хилендарския манастир, Света гора (1851 – 52, 1856 – 59), в манастира “Св.

ПИПИН (Пыпин), Александър Николаевич (25.III.1833, Саратов - 26.ХI.1904, Петербург) - рус. литературовед славист, фолклорист, етнограф, археограф, публицист. Учи в Историко-филол. ф-т на Казанския ун-т, завършва Петербургския ун-т (1853). Извънреден проф. (1860) към катедрата по всеобща лит. история на Петербургския ун-т. В знак на протест срещу реакционната правителствена политика спрямо студентите напуска ун-та (1861). Член-кор. на Петербургската АН (1891), акад. (1898).

ПИШУРКА, Кръстьо Стоянов (24.VIII.1823, Враца – 6.I.1875, Лом) – учител, книжовник, театр. и читалищен деец. Основно образование получава във Враца при К. Огнянович; учи в грц. у-ще в Пловдив. Завършва грц. у-ще     в Куручешме, Цариград. Ползва срб., фр., нем. език. Учител във Враца (1847-48, 1850-51) и в Лом (1848-50, 1851-56, 1862-72). Голямо влияние му оказва унг. революционер Л. Кошут, с когото се среща през 1849 в Лом. П. се изявява като призван нар. будител и просветител. Прави много нововъведения в учебната програма.