Име

ПЛАНИНСКИ, Начо Николов (20. VІІ. 1847, Ст. Загора – 7. ХІ. 1895, Сливен) – обществен и читалищен деец, автор на статии в периодичния печат, лекар. Учи в Ст. Загора в началното и в класното у-ще (1860-64, при Т. Шишков и Ат. Иванов). Като отличен ученик градската община го изпраща в Медицинската школа на д-р Карол Давила в Букурещ (ІІІ. 1864 – 6. V. 1870), където преподават българите д-р П. Протич (хирургия) и д-р Г. Атанасович (съдебна медицина). Поддържа връзки с бълг. нац. революционери (Г.С. Раковски, П. Хитов, В.

ПОГОДИН, Михаил Петрович (11.ХІ.1800, Москва – 8.ХІІ.1875, Москва) – рус. историк, археограф, славист, писател, журналист, обществен деец. Завършва история в Московския ун-т (1821). Магистър (1825), проф. (1833), ръководи катедрата по рус. история към Московскиа ун-т. Действ. чл. (1836), акад. (1841) на Петербургската АН. Един от организаторите и председател (1861) на Московския слав. благотворителен комитет (1858-75). През 1827-30 издава сп. „Московский вестник”, през 1841-56 – в. „Москвитянин” (съвм. със С. П. Шевирьов).

ПОГОРЕЛОВ, Валерий Александрович (21.III.1872, Петербург - 2.IХ.1955, Мюнхен) - рус. славист-филолог, палеограф, библиограф. Следва в Историко-филол. ф-т на Варшавския ун-т (1891); завършва в Историко-филол. ф-т на Московския ун-т (1895). Библиотекар на Б-ката на Московската синодална типография (1896-1902). Преподавател в Московския ун-т (1901-03), доц. и извънреден проф. във Варшавския ун-т (1905-15), проф. (1918-20) в ун-та в Ростов на Дон. След Окотмврийската рев. 1917 емигрира в Б-я.