Град

КИЕВ – столица на Украйна, бълг. духовен център в пределите на Рус. империя през Възраждането. Заможната бълг. емиграция прави опит да оказва влияние над българите – киевски възпитаници. През 1846 нейни представители се застъпват пред висши рус. инстанции да отпуснат стипендии на бълг. младежи за следване в учебни заведения в К. Първата група от 11 души се установява в града през окт. 1847. Онези от тях, които нямат необходимата подготовка, са записани в Киевско-Подолското духовно у-ще, останалите – в семинарията.

КИШИНЕВ – столица на Молдова, в състава на Русия от 1812, център на бълг. преселници. Първите от тях се установяват в града през II-та половина на XVIII в. През 1819 в К. живеят 521 бълг. семейства (ок. 2000 души). Броят им се увеличава след Руско-тур. война 1828-29 и Кримската война 1853-56. Кишиневските българи подпомагат църковната борба и национално-освободителното движение, създават свои учебни и обществени институции. В К. има 2 бълг. църкви – „Възнесение Господне“, построена в края на XVIII в., и „Св. Георги“ – през 1819.

КИЧЕВО (Кърчево, Κιτζαβιν, Κιτταβα, Κυτζαβιν) – град в днешна Македония, на североизток от Охрид при изворите на р. Велика, приток на р. Треска, вливаща се в р. Вардар (И. Снегаров); българско селище от IX в., става част от Охридската епархия в началото на XI в. Образува отделна епархия с Дебър през XII в. и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до нейното разтуряне през 1767. През 1873 в Кичево са преброени 474 домакинства с 1050 жители мюсюлмани и 360 българи.

КЛИСУРА – село (дн. град), на 29 км зап. от Карлово, на 30 км изт. от Пирдоп и на 15 км североизт. от Копривщица. Името му произлиза от специфичното местоположение. Възниква вероятно около османското нашествие. Сп. предание, цитирано от Г. Данов, най-ранното заселване било в кр. на ХІV в., на 3-4 км на запад от днешното селище, в седловината Козница. В края на ХVІІІ в. К. наброява 1200 дървени къщи. На два пъти К.

КОМРАТ – град в Молдова, в който се установяват бълг. преселници от края на XVIII и през XIX в. Те са от Сливен, Котел и др. бълг. селища и се занимават със земеделие, килимарство и др. занаяти. Поддържат връзки с бълг. преселници от околните села, подпомагат ги в областта на просветата, културата, обществения живот. През 1827 в К. е открито частно училище, през 1832 – църковно-енорийско. В Централното бълг. училище учителстват П. Калянджи, В. Диамандиев, П. Оджаков, Д. Благоев. През 1863 П. Калянджи, В. Друмев, Д.