Име

МАРКОВ, Нестор (Н. М. Демирев) (1836, с. Иробас, дн. Криво поле, Хасковско – 11.XII.1916, София) – учител, книжовник, общественик. Роден в заможно земеделско семейство. Учи в с. Иробас (1848-55), в класното у-ще в Хасково (1859-62). Продължава образованието си в Пловдив (1865-67) при Й. Груев. Учител в родното си село (1856-59) и в Харманли (1862-65). През 1867 е учител в Хасково, но поради участие в борбата с фанариотското духовенство е арестуван и му се забранява да учителства в Одринския вилает. По препоръка на Й.

ЗАДЕК (Садек) Мартин (1690, Золотурн, Швейцария – 20. ХII. 1796, Алпите) – монах-аскет, автор на едно от най-разпространените предсказания за падането на Осм. империя. За него е известно, че около 30 г. прекарва в усамотение в швейцарските Алпи. Прави предсказанието по чудесен начин - след смъртта си възкръсва за известно време, за да съобщи “божията воля” за бъдещето. Личността му е митологизирана през Възраждането, а на предсказанието му се придават тайни свойства. На М.З.

МАЧУКОВСКИ, Венямин (1847, с. Мачуково, Гевгелийско – 1878, Цариград) – журналист, учител. Учи в с. Мачуково, Енидже Вардар и в грц. гимназия в Солун. Под влиянието на проповедници таксидиоти решава да се замонаши; в Зографския манастир “Св. Георги” е ръкоположен за йеродякон. Изпратен в семинарията в Москва, се отказва от религиозния обет ; учи в Историко-филол. ф-т на Московския ун-т; не завършва поради заболяване. Учител в грц. у-ще в Мачуково (1867 – 70). Установява се в Цариград. По време на Руско-тур. осв.

МЕЛЕТИЙ Зографски, митрополит Софийски (1832, Струмица – 1891, Кайро) – виисш духовник и книжовник, преводач, учител, обществен деец. Роден в занаятчийско семейство – баща му Спас (Спиридон) Антонов е обущар. Учи в Зографския манастир (1847-51), в семинария (от 1858) и ун-т в Атина; слуша лекции по теософия в Берлин, в Кишиневската семинария и в Санкт-Петербургската духовна академия (1864-66). Приема монашество в Зографския манастир (1851), служи в рус. църква в Атина (от 1858).

МЕТОДИЙ Кусевич (светско име: Тодор /Тоде/ Йовчев Кусев) (1838, Прилеп – 1.ХІ.1922, Стара Загора) – книжовник, просветен и полит. деец, природозащитник, висш духовник. Произхожда от търговско семейство. На 2 г. остава без баща. Учи в Прилеп в бълг. и грц. у-ще /при хаджи поп Константин/, в кръжока на Й. Х. Джинот /1858/. Завършва семинария в Киев /1886-88/ и духовна академия в Санкт Петербург /1888-92/. Основател и секретар на читалище “Надежда” в Прилеп /1867-72/, учител в неделното у-ще и деловодител в еснафското сдружение /1867/.

МИЛАДИНОВИ, братя: Димитър Христов (1810, Струга – 11.1.1862, Цариград) и Константин Христов (1830, Струга – 7.I.1862, Цариград) – фолклористи, учители, общественици. Родени в семейство, в което майката знае много нар. песни. Димитър М. учи в Струга, в килийното у-ще на манастира „Св. Наум“, в охридското грц. у-ще (1829). Назначен за елински учител в Охрид (1830-32). Работи като секретар в търговска кантора в Дурацо (Драч) (1832-33). Продължава образованието си в грц. гимназия в гр. Янина (1833-36).