Име

МУТЕВ (Мутьев), Димитър Стефанов (4.ІХ.1818, Калофер – 13.І.1864, Болград, дн. Молдова) – физик, журналист, преводач, педагог, обществен деец. Принадлежи към известния калоферски род Мутеви, брат на Ел. Мутева. Първоначално учи в Калофер. Продължава образованието си в Румъния, усъвършенства познанията си по гръцки и овладява румънски език. В началото на 1833 пристига в Одеса; постъпва в гимназията към Ришельовския лицей, която завършва (1837) с отличие. Един от спомоществователите, заедно с братята си Христо и Николай и с чичо си Стефан Д.

МУТЕВА, Елена Стефанова (ок. 1825, Калофер – 25.IV.1854, Одеса) – първата бълг. поетеса, фолклористка и преводачка. Сестра на Д. Мутев. В нач. на 30-те г. на XIX в. семейството ѝ емигрира в Одеса, прогонено от кърджалийските нашествия. Учи в Одеса. Запознава се с рус. л-ра, общува с талантливи и образовани българи. Н. Геров ѝ посвещава поемата си „Стоян и Рада“. През 1844, преди да замине за Турция, В. Ив. Григорович се запознава с М. „20 юлий... – пише той в дневника си. – Среща с първата българка...

МУТЕВСКИ, Тодор (Тонко) (1839, Троян –1909, ). Първоначално образование получава в родния си град, а по-късно учи в Търново, Вършац (Унгария, 1857–1859) и Болград (Украйна, 1859). Междувременно учителства в с. Лесичарка (Габровско, 1854) и Николол (1855), Мачин (1856). Заради революционната си дейност е принуден да емигрира в Румъния, където преподава в Галац (1862–1866) и Провадия (1867). По време на обучението си в авторитетното укр. училище М. се запознава с творчеството на видни представители на рус.

НАЙДЕНОВ, Иван Иванов (21. III. 1834, Казанлък – 15 IX. 1910, Пловдив) – журналист, публицист, преводач, издател, учител, общественик. Роден в семейството на абаджия. Учи в родния си град. Учителят му Филип Велиев, е един от първите преводачи на Омир, го препоръчва за преподавател в Куленската махала. Ученик на Н. по това време е Христо Т. Стамболски, с когото по-късно го свързва приятелство. През 1855 заминава за Цариград и започва работа като писар в търговска кантора по препоръка на Хр. Тъпчилещов.

НАЙДЕНОВ, Стоян (неизв.) – публицист. Произхожда вероятно от бълг. емигрантско семейство от Бесарабия (Е. Сюпюр съобщава, че името Н. се среща и в Измаил). Учи в Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където е и учител (1869). Заедно с Ал. Узунов и Ив. Теохаров издават на бълг. и рум. език книгата „Теглилата на жителите от Румънска Басарабия“ (1869), излиза и като притурка на в. „Народност“ (№ 13, 1869).

НАТАНАИЛ ОХРИДСКИ и ПЛОВДИВСКИ (светско име Нешо /Недялко/ Стоянов /Станков/ Бойкикев) (26. Х. 1820, Кучевиста, Скопско – 18. ІХ. 1906, Пловдив) – книжовник, участник в нац.-осв. движение, висш духовник (митрополит), изследовател на църковната история. Произхожда от семейство на земеделци. Учи в килийно у-ще при църквата “Св. Спас” в с. Кучевища (6 дек. 1826-29), в близкия манастир “Св. Архангел” и в манастира “Благовещение Пресветой Богородици” край Побуже (1829-32), в Скопие при даскал Никола (1832- април 1835), в Самоков (април 1835-36) при Н.

НАЧОВ, Никола Енев (20. ІХ. 1859, Калофер – 29. ІХ. 1940, София) - изследовател на Бълг. възраждане, библиограф, историк, краевед. Баща му е абаджия. Остава сирак, отгледан е от свои роднини. Учи в Калофер във взаимното у-ще (1869-70), в класното у-ще (1874-75), в Априловската гимназия в Габрово (1875-76). Завършва мъжката гимназия в Пловдив (1884). Учител в Перущица (1885), в Земеделското у-ще в Садово, в София (1891-1914). Работи като чиновник (1915-18), в Университетската б-ка (1922-28). Дописен (1884) и действителен член на БАН (1906).