Духовно средище

ОДЕСА – първият бълг. литературен и културен център в Русия (дн. в Украйна) през Възраждането. Историята му е свързана със създаденото през 80-те г. на XV в. татарско селище Хаджибей, преименувано през 1794 на О. Разцветът на О. започва от 1803 с назначаването на херцог А. Ж. Ришельо за градоначалник и продължава при управлението на градоначалниците граф. Ал –Ан. Ланжерон, М. С. Воронцов. Заселването на българи в О. датира от 20-те г., но нараства от 30-те г. на XIX в.

ОХРИД (Лихнида) – населено място в Западна Македония, Битолски санджак, Битолски вилает. Разположено на Охридското езеро. Население 10 000 жители. Център на кааза (околия) с 50 000 души, от които 43 000 са българи (останалите са албанци, власи, евреи). През него минава стария римски път “Виа Игнация” – за Солун и крайбрежието. В ранното средновековие – религиозен център: създадена е  Охридската архиепископия (Първа Юстиниана). Присъединен към бълг. държава при хан Пресиян (836-852). При цар Самуил тук е преместена бълг. патриаршия.