КАЛЕНДАРИ

КАЛЕНДАРИ (месецослови) – годишни книги, които съдържат задължителните за жанра календарен текст, пасхална таблица, предсказания за идущата г., както и препоръки за здравето, забавни и поучителни истории, стихотворения, песни, диалози, афоризми, анекдоти, сведения от естествено-научен характер и др. Етимологията на названието “календариум” (лат.) идва от “календас” – книга, в която са нанасяли датите за внасяне на дълговете или лихвите. Първият бълг. печатан К. е на Цв. Х. Георгов от Панагюрище, издаден в Будим през 1818. Издаването на К. се активизира от 1840: до 1878 са известни ок. 120 печатни К., 4 от които са стенни. Бълг. К. условно могат да бъдат обособени в няколко групи: 1. Вечните К. съдържат предсказания за сто и повече г. Първият столетен (вечен) К. в Европа е на абат Кнауер от 1700 г. За всеки месец се дават сведения за времето сто г. назад, с убеждението, че вселенският цикъл трае 100 г., след което се възобновява. През Възраждането е популярен вечният К. на П. Радов, издаван многократно. Освен предсказания за времето и полит. събития сто г. напред, той съдържа обемиста част с предсказания по чертите на лицето (Физиогномия), по разположението на небесните тела (Зодиак, Планетник), по сънищата (Съновник), по реакциите на частите от човешкото тяло (Трепетник) и пр. 2. К. с пророчествата на Казамия (предполага се, че е съществувало такова лице) съдържат календарна част, предсказания за времето, болестите, лунните фази, търговията, реколтата, статистически сведения. Издавани са в Цариград и обикновено са превод от грц., джобен формат. 3. Близки до тях по съдържание и по формат са народните К. Те включват задължителните за жанра сведения и забавна част с анекдоти, песни, стихове, кратки забавни и поучителни разкази и притчи. 4. През Възраждането излизат и смешни К. (хумористични). Началото им поставя П. Р. Славейков с “Нова мода календар” от 1857. През 1862 издава втори “Смешен календар”, а по-късно и поредица “Кратък годишен месецослов” със сатирико-хумористичен характер. Хумористични К. издават Ил. Р. Блъсков, М. Минков, Д. Паничков и др. 5. Начало на К. алманаси поставя К. Огнянович със забавниците за 1845 и 1846. По-големият им обем позволява отграничаването на информацията в раздели, както и присъствието на обширна забавна част със стихове, разкази, анекдоти, сентенции, притчи. К. с алманахов характер издава Хр. Г. Данов от 1869 – осемгодишната поредица “Летоструй или домашен календар”. 

Дял от народните книги, К. задоволяват необходимостта от полезно, забавно и поучително четиво. Те са предназначени за широка публика и формират т. нар. “среден читател”, като популяризират идеята за приобщаване към европейската цивилизация, новите идеали и новия стил на живот – градския. Те поддържат мисълта за духовно и политическо освобождение, маркират пътя на формиране на национално съзнание – от патриотичното отношение към старината, идеята за славянска взаимност, за просвета и духовна независимост до мисълта за извоюване на политическа свобода. К. имат силно национално-обединяваща роля. Всяка по-голяма общност от българи в чужбина издава свой К. – банатските българи, българите в Америка и др. Силно е патриотичното въздействие на К. с имена на бълг. светци и българи, загинали за отечеството. К. предоставят възможност за първа творческа изява. Списват ги и ги издават известни книжовници и творци – П. Р. Славейков, Ил. Р. Блъсков, Др. Манчов, К. Огнянович, Хр. Ботев. В стенните си К. Ботев помества стихотворението “Хаджи Димитър” (в календара за 1875) и “Обесването на Васил Левски” (в календара за 1876). К. предпочитат придобили известност жанрове, автори, произведения. В К. се публикуват произведения на Д. Войников, Й. Груев, Д. Великсин, В. Попович, Ив. Богоров, П.Р. Славейков, Т. Икономов и много др. 

К. популяризират произведенията на новата бълг. книжнина и нейната жанрова система. Драматургичният вид е застъпен главно от школските диалози на Д. Войников и битовите на П. Р. Славейков. През 1957 в “Месецослов на българската книжнина” е поместен “Монолог или мисли…” от В. Попович. Творбата е сред първите опити за оригинално драматургично произведение. В. К. на М. Стефанович от 1866 е публикувана пиесата “Училищният сбор”, която в жанрово отношение доразвива школския диалог и предхожда едноактните комедии, популярни в следосвобожденските К. Повестта намира място главно в К. алманаси на К. Огнянович и Хр. Г. Данов. В “Летоструй” Хр. Г. Данов помества “Новата година на един злочестник” от Жан-Пол Фридрих Рихтер и повестта “Ерминия” от П. Хайзе, както и по-разгърнати белетристични форми с нравоучително съдържание. Добър прием в К. имат кратките нравоучителни разкази, анекдотите, басните. Поезията е сред предпочитаните видове в К., особено хумористичните и сатиричните стихотворения. В поетическите произведения в К. присъстват мотиви и образи, навлезли трайно в поетическата система на възрожденската поезия. Формират се и типично календарни жанрове – новогодишна поезия, рекламни стихове, сезонна поезия. В К. се появяват жанрове и форми на границата между художествената проза и публицистиката (“разправите” в “Летоструй”). По правило литературните жанрове в К. следват установените норми и конвенции и подпомагат стабилизирането на новата бълг. жанрова система. 

Социалното и естетическото функциониране на К. е съпроводено от промени, свързани с новите условия в културния и в лититературния живот. Първите бълг. К. са предназначени за нуждите на училищата. В тях са застъпени почти всички жанрове и форми на изграждащата се нова бълг. литература. Поетическите творби разработват основните жанрово-тематични разновидности на възрожденската поезия – интимна лирика, философска лирика, просветителска, патриотична. Нравоучителните повести предлагат първи образци на жанра и подпомагат формирането на новата бълг. белетристика и вкуса към нея. Първите бълг. печатни К. изпълняват едновременно функцията на “изящна словесност”, на учебникарска книжнина и на периодичен печат. От края на 40-те и нач. на 50-те г. започва трансформиране на функциите на К., свързано и с диференциацията в бълг. книжнина. Утвърждава се определен календарен стереотип. К. влизат в кръга на популярните четива. Появяват се и опити за преобразуване на К., засягащи, както социалното им функциониране, така и някои формални особености. През 1857 излиза “Месецослов на българската книжнина”, който е първият бълг. К. от името на една книжовна група – “община”.Този К. предхожда следосвобожденските “специализирани” К., които често легитимират определена литературна, културна, партийна, професионална и пр. общност от хора. През същата 1857 П. Р. Славейков издава “Нова мода календар”, в който пародира и иронично преосмисля традиционните календарни формули. Експериментаторското произведение на Славейков се превръща в художествено и функционира като “изящна словесност”, представяйки интересен момент от взаимодействието на популярното творчество и “високото” през Възраждането
 

Лит.: З о л о б о т с к и й, П. Из первых лет новоболгарского литературного возрождения. – Zbornik u slavu Vatroslava Jagica. Berlin, 1908. Б а е в а, С. Някои моменти от развитието на сръбската литература и творчеството на П. Р. Славейков. – Изв. Инст. Бълг. за литература, 1966, № 16. М и н ч е в, Д. Български възрожденски календари. – Изв. НБКМ и Библиотеката на СУ “Кл. Охридски”, 1967, № 27 (13), с. 261 - 303. Д и н е к о в, П. Между фолклора и литературата. С., 1978, 253 - 268. С т о я н о в, М. Букви и книги. С., 1978, 123. Ф е р м е н д ж и е в, Н. Възрожденски календари. – Антени, № 22, 1979. Т а х о в, Г. Календарите на Христо Ботев. – Пулс, № 1, 1981. Л е к о в, Д. Литература, общество, култура. С., 1982. М и х о в а, Л. 1. Пародийното в Славейковия “Нова мода календар” или началото на една жанрова трансформация. - В: Литература, общество, идеи. С., 1986; 2. M i h o v a, L. Die bulgarischen Kalendar vor der Befreiung 1878. – In: Südosteuropäische Popularliteratur im 19. und 20. Jahrhundert, Herausgegeben von Klaus Roth, München, 1993, p. 317 – 329.; 3. М и х о в а, Л. Българските календари. Пд., 1995. 4. М и х о в а, Л. Народните книги през Възраждането – календари, песнопойки, гадателни книги, народни жития, белетристични популярни четива. –В: Л е к о в, Д. История на литературата и история на възприемателя през Българското възраждане. Т. I. С., 2003, с. 436 – 448. Д а н ч е в а – П а н а й о т о в а, Н. Забавните календари и унаследените домашни традиции. - В: Петко Славейков. Нови изследвания. Сб. По повод 175 г. от рождението му. В. Търново, 2003.

Лидия Михова