КАРАКОНОВСКИ, Васил Кочев (1840, Ловеч - 10.II.1905, Цариград) - общественик, журналист и преводач. Учи в Ловеч, завършва гимназия в Белград (1858) и Медицинския ф-т на Московския университет (1864). Лекар на рус. посолство в Цариград и рус. консулство в Солун. Включва се активно в борбата за църковна независимост. През Руско-тур. осв. война е на служба в Гл. квартира на княз В. А. Черкаски, изпълнява и дипломатически поръчения във Виена и Атина. След Освобождението е нар. представител в I ОНС, участва в изработването на Търновската конституция, по-късно се връща в Цариград и става управител на Рус. болница.
К. изявява литературните си интереси още като ученик - превежда кратки нравствено-дидактични диалози и разказчета, по-късно се насочва към произведенията на Н. М. Карамзин – „В Сиера-морена” („Цариградски вестник”, № 265, 266, 1856). Превежда от рус. език, но не побългарява, а се стреми да е стилистично верен на оригинала, макар че това не му се отдава напълно. Написва на рус. език в духа на популярно-авантюристична л-ра повестта „Пещера Стояна” (1869), останала непубликувана в архива на Сп. Палаузов, в която пресъздава страданията и борбите на бълг. народ срещу грцк. духовенство и тур. поробители. През 1865-66 публикува популярни статии по проблеми на медицината във в. „Время”.
Лит. Н е д е л ч е в, М. Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание. №. 4. С., 1932. М и н к о в а, Л. Из историята на българската възрожденска повест. (Доктор Васил Караконовски и неговата повест „Пещера Стояна”). - Лит. мисъл, 1985, № 9.