КАРАМИНКОВА, Елисавета Иванова (Ел. Ив. Горанова (Пулиева) – Караминкова) (24.ХII.1849, Карлово – 1.IХ.1920, София) – преводачка и обществена деятелка. Сестра на Б. Горанов, родственица на Хр. Ботев и на Евл. и Хр. Георгиеви. Учи в Карлово при Хр. Печева. През 1859 семейството й се премества в Галац, където продължава образованието си при Хр. Ваклидов. Завършва Висшата девическа школа в Прага (1867) и се завръща в Карлово. Омъжва се за калоферския търговец Хр. Караминков и се премества в Калофер. По нейна инициатива на 16 ноем. 1869 се основава женско учебно дружество „Просвещение”, на което е председателка до 1873. Речта й по повод основаването на дружеството е отпечатана във в. „Македония” (№ 15, 1870). От 1873 се установява със семейството си в Цариград. През 1875 влиза в настоятелството на Цариградското женско дружество и раздвижва дейността му. Публикува „Дописка за годишните изпити в девическото училище при Цариградското читалище” („Ден”, І, № 24, 1875). След разгрома на Априлското въстание (1876) организира събирането на помощи за пострадалите и става безплатна учителка по бълг. език, история и география на доведените в Цариград сирачета. След Освобождението живее със семейството си в Пловдив, където се включва в дейността на местното женско дружество. В Калофер открива училище за плетене на брюкселски дантели, за да създаде поминък на бедните жени. В края на 1919, по повод честването на 50 г. на женското дружество в Калофер, К. като почетна председателка произнася реч, запазена в ръкопис и съхранявана в частния архив на внучката й Е. Коледарова. К. публикува в превод от чешки език статията „За женский пол” („Читалище”, 1871, № 11–14, 18, 20), посветена на въпросите на образованието и възпитанието на съвременната жена. Преводът е посрещнат много ласкаво и в сп. „Читалище” излиза отзив от Л. Йовчев (екзарх Йосиф I), в който се изтъква голямото значение на тази проблематика за бълг. общество, високата образованост и интелигентност на преводачката и чудесния език на превода.
НБКМ – БИА, ф. 22, а.е. 184, л. 1, а.е. 438, л. 9, а.е. 487, л. 1; ф. 389, а.е. 11, л. 29.
Лит. Н а ч о в, Н. 1. Градиво за историята на Калоферските училища. – Училищен преглед, 1903, N 8; 2. Калофер в миналото. С., 1927, с. 210, 246-250, 401. Й о ц о в, Б. 1. Ботев, Халек и Горанова. – Литературни новини, № 39–40, 1929, 5–7; 2. Ботйов, Халек и Горанова. Вместо предговор. – В: Жив е той… Сборник статии за Христо Ботйов. С., 1940, 3–7. Т о д о р о в, Д. Първото либе на Ботев. – Литературен глас, № 278, 1935, 3–4. С л а в к о в, Н. Първото либе на Ботев. – Литературен глас, № 318, 1936, 3–4. М и т о в, Г. Ека Караминкова – светъл образ на Възраждането. – Мир, № 11, 1938, 4–5. П а с к а л е в а, В. Българката през Възраждането. С., 1964, с. 126-129. К а п р а л о в а, Н. 1. Един светъл образ. Жените през Възраждането. – Век 21, № 48, 1993; 2. За етикета и зад него (какво разказват писмата от запазения личен архив на семейство Караминкови). – В : Мухарска, Р. (съст.). Майки и дъщери. Поколения и посоки в българския феминизъм. С., 1999, 139–153; 3. „И ще господарува мъжът ти над теб” (още за жените в културата). Архив на семейство Елисавета и Христо Караминкови. С., 2013; 4. Интересът на Борис Йоцов към българи, учили в Прага през ХІХ век. – Език и литература, 2019, № 1-2, 39–45. Р а д е в, И. Любовните истории и авантюризмът на българина. Велико Търново, 2002. А л е к с а н д р о в а, Н. 1. Робини, кукли, человеци. С., 2012; 2. Българските авторки на любовни писма през Възраждането. – В сб.: Парачовешкото: грация и гравитация. Сборник в чест на проф. Миглена Николчина. С., 2017, с. 692. К и р о в а, М. Модерните възгледи на Каравелов за ролята на жената. „Крива ли е съдбата”? – балкански повик за еманципация. – В сб.: Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Николай Аретов. С., 2016, с. 335.
Н. Капралова
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката