Касабов, Иван Христов

КАСАБОВ, Иван Христов (27.X.1837, Лясковец – 19.VI.1911, София) – обществен и политически деец, публицист. Произхожда от заможно търговско семейство. Учи в Лясковец и в гр. Елена (1848 – 49) при Ив. Момчилов. Гимназиално образование получава в Белград и Карловец (1851 – 58). Завършва право в Белградския лицей (1862); доктор по правни науки на Виенския ун-т (1864). Сътрудничи на Г. С. Раковски в редактирането на в. „Дунавски лебед“ и му помага при организирането на I бълг. легия (1862) и при издаването на сп. „Българска старина“. Учител в Русе (1858 – 59), Гюргево (1864 – 65) и Плоещ (1866). Един от създателите на ТЦБК. Издава печатния му орган – в. „Народност“. Участва в организирането на четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа. През 1868 е арестуван от рум. власти. След това получава рум. поданство. Става адвокат в Букурещ и се оттегля от обществено-полит. дейност. Тази негова постъпка предизвиква острото негодувание на рев. бълг. емиграция в Румъния. Л. Каравелов иронизира К. в повестта си „Прогресист“. След Освобождението участва в Учредителното НС. Съдебен служител в Търново, София, Русе. Привърженик на Либералната партия (радослависти). По време на Стамболовия режим е затварян, интерниран в родния си край, след което напуска Б-я и 4 г. живее в емиграция, в Белгия. Преподава международно право и енциклопедия на правото в Брюкселския университет (1891-92), където защитава дисертация и получава званието д-р на политическите и административните науки (1892). Дописен (1881) и редовен член на БКД (дн. БАН) (1884).

К. е автор на няколко брошури, на статии, прокламации и адреси, обнародвани предимно във в. „Народност“. Сътрудничи на в. „Дунавски лебед“ и „Свобода“. След Освобождението редактира в. „Народност“ (1880) и в. „Народни права“ – през 1889 – 90. Мемоарите му „Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи“ са интересни и с фактическия си материал, и като документ за личността на автора. НБКМ – БИА, ф. 154 (Иван Касабов).

Съч. Освобождението на сърбите от Карагеоргия и Милоша Обреновича от ... Белград, 1860. Беседа, изречена при освещението и отварението на българското народно училище в Гюргево (24 септемврия 1864) от ... . Браила, 1864. България и въсточний въпрос. Букурещ, 1868. Какъв трябва да бъде правилникът за вътрешний ред на Народното събрание... С., 1884. Дипломатически показател за правата и функциите на дипломатическите и консулски агенти. С., 1896. Метода за едно рационално предавание международното модерно право във висший курс и за частно изучавание. С., 1897. Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи. С., 1905.

Лит. И в а н о в, Ю. Български периодически печат. С., 1893, 86 – 87. Б а л а б а н о в, М. Д. и В. Н. З л а т а р с к и. Рецензия за „Моите спомени ...“. – ПСп., 1905, № 66. П е ш е в, П. Д-р Иван Касабов. – Летопис на БАН, 1914, №  1. М и н е в, Д. Град Лясковец. Варна, 1944, 340 – 345. Б о й ч е в а, В. Български младежи в учебните заведения на Сръбското княжество през 1830 – 1859 г. – В: Проблеми на Българското възраждане. С., 1981.

Цв. Унджиева