КАТРАНОВ, Никола(й) Димитров (1829, Свищов – 5.V.1853, Венеция) – книжовник, преводач и фолклорист, племенник на Н. Павлович и на Др. Цанков. Учи в Свищов при Хр. Павлович. През 1846 постъпва във Втора киевска гимназия на разноски на Свищовската община. След завършването ѝ (1848 или 1849) продължава образованието си в Историко-филол. ф-т на Московския ун-т при проф. О. М. Бодянски като стипендиант на Ив. Денкоглу. Сближава се със славянофилския кръг. Мнението на Бодянски за способностите на К. е високо – споменава името му редом с имената на бъдещите известни слависти А. Ф. Гилфердинг и Н. С. Тихонравов, в отчетите и докладите пред научните съвети на Московския ун-т изтъква неговите качества, успехи и заслуги. През 1852 К. се връща в Свищов и става учител. Заболява от туберкулоза и с финансовата помощ на Денкоглу отива на лечение във Виена и Венеция, където умира.
К. е автор на няколко стихотворения: „Из твой очи, сълза ся точи...“, „Ах ичмикат ти ми видиш...“, „Нима ти тръгна веч от мене?...“, „Месяц в люлка малко дете...“ („Цариградски вестник“, № 123, 1853; печатани и в „Разна любовна песнопевка“ от М. Лазаров, 1858). Превежда „Абидонска невяста“ от Дж. Байрон, стихотворението „Ти знаеш ли тоз край...“ – свободен превод на песента на Миньон от „Вилхелм Майстер“ от Й. В. Гьоте („Цариградски вестник, № 124, 1853). В архива на Бодянски се съхраняват преведения от К. откъс за Венеция – „Путешествия Я. Коллара по Верхней Италии“, и част от глава из тритомната „История на полската литература“ (1841) от М. Вишневски. К. проявява интерес и към фолклора – събира и със съдействието на А. Ф. Велтман превежда бълг. хайдушки нар. песни на рус. език. След смъртта му Безсонов издава записаните 22 песни в сб. „Болгарския песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“ (1855). В памет на К. С. Филаретов пише стихотворение, поместено в „Месяцослов на българската книжнина“ (1859). К. е прототип на Инсаров – главния герой от романа на Ив. С. Тургенев „В навечерието“. НБКМ – БИА, ф. 11, а.е. 2, л. 127 (Родословно дърво на Др. Цанков). ЦДИА, ф. 1318, а.е. 4343, л. 13. ЦГВИА, ф. ВУА, ед.хр. 8799, л. 124, 146.
Съч. Абидонска невяста [от Байрон]. Поболгарил Н. Д. Катранов, М., 1850.
Лит. Б л ъ с к о в, Ил. Материали по историята на нашето Възраждане. Шумен, 1907, с. 199. Б о б ч е в, Н. Няколко думи за прототипа на Тургеневия Инсаров – българина Н. Катранов. – Слав. глас. 1908, № 5-6. А н е н к о в, А. П. Литературные воспоминания. СПб., 1909, с. 68. M a z o n, A. L' oeuvre de Nikola Katranov. – В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич, С., 1933. Д и н е к о в, П. Кой е българинът Инсаров в Тургеневия роман „В навечерието“ – Бълг. реч, № 3, 1936. К л и н ч а р о в, Ив. Инсаров – Николай Д. Катранов (героят от романа „В навечерието“ от Тургенев). С., 1938. М и н к о в а, Л. 1. Един българин в руската литература. – Лит. мисъл, 1972, № 5; 2. Осип. Максимович Бодянски и Българското възраждане. С., 1978, 140-143. В е л ч е в, В. Българо-руски литературни взаимоотношения през XIX-XX век. С., 1974, 217-244. Н и к у л и н а, В. , Ст. В е л и к о в. Писма на Н. Х. Палаузов и С. Н. Палаузов до М. Н. Погодин и В. И. Григорович. – Истор. държ. архив, № 27, 1974, с. 37. М а н к о, А. Бележки по полето на старата тетрадка. Малко известни подробности за живота на Никола Катранов. – Нар. младеж. № 174, 1986.
Св. Русинова
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката