КИПИЛОВСКИ, Анастас Стоянович (1802, Котел – 7.II.1870, Букурещ) – книжовник и преводач. Според някои източници К. е роден в с. Кипилово, Сливенско. Учи при Р. Попович в Котел, след това – в Кишинев. Следва в Лайпциг история и л-ра до 1843. Притежава широка култура и разнообразни интереси, един от най-образованите бълг. възрожд. дейци, владее няколко езика: рус., рум., тур., грц. и нем. Живее и работи като книжовник в Цариград и Букурещ. Временен сътрудник е на „Цариградски вестник“ през 1851.
Книжовната си дейност К. започва в Букурещ. Трайният му интерес към бълг. културна история се поражда от писмото на Ю. И. Венелин до В. Априлов (за събиране и проучване на материали от бълг. истор. минало), разпространено от него между най-изтъкнатите бълг. книжовници. Показателни в това отношение са преводите му с истор. съдържание. Превежда от рус. език „Священое цветообрание...“ от нем. писател Й. Хюбнер. В началото на книгата помества „Посветително писмо“ към спомоществователя А. Иванович. От рус. език превежда и „Кратко начертание на всеобщата история“ от Ив. Кайданов. Към Кайдановата световна история К. добавя истор. обзор „От началото на века до наши дни“, който включва истор. събития от 1800 до 1836 и речник на думите, непознати на бълг. читатели. В речника обяснява какво е „стихотворство“. Като пример дава превода си на стих. „О, тамбуро, муссо сладкопойно...“ от грц. поет А. Христопулос. В превода си на историята К. въвежда много думи от междунар. лексика на социално-полит. терминология. Превежда от грц. драмата „Велизарий“ от нем. писател Х. Траудцен. На 1 март 1837 К. изпраща на В. Априлов нар. песни, които е събрал за сбирката на Венелин; отпечатани са в сборника на П. А. Безсонов. Първата народна песен е „Юначна Бояна“, останалите са лирически. Записал е 2 коледни песни: „Пофали се добър юнак“ и „Раждане и кръщаване на млада бога“. С песента, изпратена от К., „Вода тече, вода тече по бели камъни“ Венелин завършва книгата си „О зародише...“. К. е сред първите стихотворци в историята на бълг. възрожденска поезия, представител е на даскалската поезия. Превежда 2 стихотворения от рус. език: популярна руска любовна песен – „Доста гълъбче да фърчеш“, и „От темнина нощная“ („Ночною темнотою“) от М. В. Ломоносов, поместени в сборника на Безсонов. Още през 1825 К. застава твърдо на позициите на П. Берон. Отрича часословите и псалтирите като учебници, смята, че трябва да се пише и превежда на жив, говорим бълг. език, очистен от анархизми. К. се занимава и с най-важния въпрос, който се е разрешавал през 30-те г. на XIX в. – създаване на бълг. книжовен език, правопис и граматика. Убеден е, че правилата в граматиката и правописа трябва да бъдат, доколкото е възможно, по-малко, да няма неправилни форми на спрежение, застъпник е за фонетични и демократични правопис и граматика. К. обнародва 2 обявления, които са свидетелство за сериозните му амбиции да даде своя принос за културното издигане на българите – „Обявление за издание на лексикон (речник) славеноросийский...“ (1836) и „Обявление за да ся печата Историята на болгарскиат народ (от И. Раич) на болгарский език“ (1840). Възнамерява да издаде „Райчевата болгарска история сас поправление и дополнение от най-новейшите речени исторически изследвания“ (на Венелин, Т. Булгарин, Н. Полевой и др.), за да опровергае теорията на „татаризма“ на Н. М. Карамзин за произхода на бълг. народ и да посочи славянския му произход.
Съч. Священое цветообрание или сто и четире священи истории, избрани из ветхиат и новиат завет в полза на юношеството от г. Иоана Гибнера, присовокупени сас благочестивите размишленията, от немецкиат на российскиат язик переведени, а от российскиат на славеноболгарскиат наш язик переведени от ... и посвещени на г. Антониа Иовановича. Издание первое. Част первая. Bibische Geschichte in 2 Teile. В. Будин, 1825. Кратко начертание на всеобщата история. На росийскиат язик, сочинено от професора г. Ивана Кайданова, а от российскиат на славено-болгарскиат наш язик, преведено и в най-новата история допалнено от ..., урожденца казанскаго в Болгарий, и посвящено г. Йоанну Добрьову Х. Бакалоглу. Weltgeschichte. В Будим, 1836. Велисарии. Драма в две действията. На немецкий язик сочинена от Х. К. Х. Траудцена, а от греческиат перевод на болгарский язик преведена от ..., уроженца казанскаго. Напечате са сас иждевение неком любородном болгаром, и дават са за дар. В Леипцик, 1844.
Лит. П у н д е в, В. Гръцко-български литературни сравнения. – Сп БАН, С., 1929, № 38. Н е с т о р о в, Ю. Град Котел. С., 1933. В а с и л и е в, Ас. Трем на Българското възраждане. С., 1936, с. 24. История на българската литература, Т. 2. С., 1966. П е н е в, Б. История на ... Т. 2, 696-701. Б о я д ж и е в, П. 1. Атанас Стоянович Кипиловски – този непознат възрожденец. – Лит. мисъл, 1979, № 9; 2. Кипиловски – фолклорист. – Бълг. фолклор, 1981, № 3; 3. Анастас Кипиловски. – В: Радетели за просвета и книжнина. Съст. и ред. Н. Жечев и Ив. Сестримски. С., 1986, 47-51. Обявления за български възрожденски издания. Съст. Н. Данова, Л. Драголова, М. Лачев и Р. Радкова. Т.1. С., 1999, 43-47, 53-54, 61-62. Т о п а л о в, К. Възрожденци. С., 1999, 57-58.
Св. Русинова
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката