КИСИМОВ, Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев (1832, Търново – 13.I.1905, София – обществен и полит. деец, книжовник. Роден в семейството на търговец абаджия. Учи в Търново, помага на баща си в търговията (1850-1862). Доброволен разпространител на вестниците на Г. С. Раковски, на „Цариградски вестник“, на сп. „Български книжици“ и „Мирозрение“. От 1858 до 1861 полага усилия да открие печ. в Търново, но не успява. Замесен във въстанието на капитан дядо Никола, през 1862 е принуден да емигрира и до 1871 живее в Букурещ и Болград. Един от основателите на БТЦК, автор на Мемоара до до султана (1867), убеден привърженик на дуализма. През 1869 се свързва с Добродетелната дружина, с партията на „старите“. През 1872 използва дадената амнистия и се връща в Търново, където се занимава с рударство. Обикаля страната, пътува до Цариград. Руско-тур. осв. война (1877-1878) го заварва в Букурещ. След Освобождението е съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. По време на Стамболовия режим е съден по делото на К. Паница и е екстерниран от Б-я. Живее в Букурещ (1890-94).
През целия си живот К. се занимава с книжовна дейност. Сътрудничи на „Цариградски вестник“, „България“, „Българска пчела“, „Народност“, „Дунавска зора“, „Македония“, „Турция“, „Право“, „Стара планина“, на сп. „Български книжици“ с дописки и ст., помества и свои преводи на разкази. Редактира в. „Отечество“ през 1869-70, 1884, в който публикува ст., стих., побългарени творби. През 1878 обнародва ст. за териториалните граници на Б-я, за осв. мисия на Русия и по др. въпроси, свързани с освободена Б-я, във в. „Българин“ № 43, 46, 47, 64, 65, 69, в сп. „Славянско братство“ № 4, 5, 7. В ст. си К. се изявява като добър публицист и полемист – пише остро срещу политиката на Митхат паша, срещу проекта за сливане на тур. у-ща с бълг., последователно ратува за сближаване и тесни връзки с Русия. Стих. му, слаби като поетически творби, отразяват патриотичните му чувства или засягат етични въпроси. Истор. му спомени разкриват най-пълно неговите полит. позиции, искрения му патриотизъм, грешките и пристрастията му. Превежда худ. творби от грц. и рум. език. НБКМ – БИА, ф. 179 (П. Х. Кисимов); СГОДА, ф. 143 к, оп. 1.
Съч. Кавказките пленници [от Кс. дьо Местър]. Преведени [от грц.] от ... Цариград., 1851. Повести сравнения. За приятелството на древните елини и славяни. Преведе [от грц.] … Цариград, 1853. Народно напомнювание към вестниците „Турция“ и „Българска пчела“ от Един бесарабски българин. Болград, 1864. Брошура втора по истий предмет на първата от Бесарабский българин. Болград, 1865. България пред Европа. Букурещ, 1866. Глас на живущи вън от отечеството си българин. Прага [Букурещ], 1867. Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867 от ... Букурещ, 1868. Криво да седим, право да говорим (народ. поговорка). [Букурещ], 1868. Варвара Убрих. Калугерица в Краков. Истинска повест, написана на полски от И. К. [Л. Кулчицкий]. Превел от румънски ... Цариград, 1873. Откритието на Америка: Книга забавителна и полезна за секиго. Из съчиненията на И. Е. Кампе. Преведена на български [от грц. ?] от ... ч. 1, ч. 2, Виена, 1875, 1876. Моите писма. С., 1886. Политически писма от тези последни дни и месеци. С., 1887. Майор Коста Атанасов Паница застрелян в София. Букурещ, [1890]. Някои от моите приятелски писма от тая 1892. Букурещ, 1892. Открито писмо до г-на Д. Петкова. Букурещ, 1893. Спомени от сегашната епоха в България. Букурещ, 1894. Исторически работи. Моите спомени. Ч. 1-4. С., 1897-1903.
Лит. И в а н о в, Ю. Български периодически печат. С., 1893, 100-102. Б о б ч е в, С. С. Живот и деятелност на Пандели Кисимов. – Бълг. сбирка, 1905, № 2 и 3. К о в а ч е в, М. „... Да помогна за развитието на възродившата се наша книжнина.“ – Възрожденски книжари. С., 1980, 129-130.
Цв. Унджиева
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката