Кишинев

КИШИНЕВ – столица на Молдова, в състава на Русия от 1812, център на бълг. преселници. Първите от тях се установяват в града през II-та половина на XVIII в. През 1819 в К. живеят 521 бълг. семейства (ок. 2000 души). Броят им се увеличава след Руско-тур. война 1828-29 и Кримската война 1853-56. Кишиневските българи подпомагат църковната борба и национално-освободителното движение, създават свои учебни и обществени институции. В К. има 2 бълг. църкви – „Възнесение Господне“, построена в края на XVIII в., и „Св. Георги“ – през 1819. В кишиневските учебни заведения учат българи и българки, родени и израсли в града и в др. селища на Молдова, от пределите на Османската империя. Те получават образование във: взаимоучителното училище – 16 души, гимназията – 5, семинарията – 17, Епархиалното духовно училище - 3, военното училище – 1; в девически училища: девическа гимназия – 1, девическо училище – 1, Пансиона на Ридо – 1. През 1838 Рус. синод издейства 3 стипендии за българи в Кишиневската семинария. Между зачислените бълг. семинаристи е Натанаил Охридски и Пловдивски, допринесъл много за утвърждаването на бълг. национално съзнание в Кишиневския край. На сбирки с бълг. младежи той обсъжда как може да се помогне на българите да постигнат духовната си свобода, да създадат своя национална литература и култура. Във връзка с това в бълг. села от региона се изпраща бълг. религиозна и светска книжнина. Натанаил обикаля много от тях. Опити за популяризиране на бълг. писмено слово между българите от К. и околността са правени и преди това – в края на II-то и началото на III-то десетилетие на XIX в. е създаден кръжок с културно-просветни задачи. Членовете му разпространяват преписи от Тихомировския сборник, „История славеноболгарская“  от Паисий Хилендарски и др. бълг. произведения. В Кишиневската семинария е надзирател и учител Ю. И. Венелин – тук той за пръв път установява връзки с българи, получава първите сведения за техния език, култура, история. В семинарията учат Н. Козлев, Ст. Зографски, Захари Бояджиев и др. бълг. младежи. През 1871 в града е създадено Кишиневско бълг. дружество. Първоначално задачите му са просветно-общообразователни – да разпространява бълг. грамотност между населението. По-късно си поставя политически и благотворителни цели – да изпраща доброволци в Сърбия по време на Сръбско-тур. война, да събира помощи и информира обществеността за жестокостите през Априлското въстание 1876. Дружеството играе решаваща роля и във формирането на бълг. опълчение. Кишиневските българи са спомоществователи за 8 кн. в 331 екз. – „Священое цветообрание...“ (1825), прев. А. Кипиловски, „Галерия из Монтионовски премии...“ (1857) от Г. Дезесар, „История блъгарска...“ (1869) от Г. Кръстевич и др. Те четат бълг. периодични издания, излизали в пределите на Османската империя, революционните вестници на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, рум., рус. и др. чуждестранни вестници и списания. В К. на 12 апр. 1877 Александър II обявява Руско-тур. освободителна война 1877-78. През 1930 в К. официално са регистрирани като българи 541 души.

Лит. С к а л б к о в с к и й, А. Болгарские колонии в Бесарабии и Новоросийском крае. Одесса, 1848. История Кишинева. Кишинев, 1966. П о г л у б к о, К. А. За да бъдат полезни на народа си. С., 1976, 27-32. С ю п ю р, Е. Българската емигрантска ... Г р е к, Ив. и Н. Ч е р в е н к о в. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. С., 1993. Българите в Румъния. XVII-XX век. Материали и документи. С., 1994.

Д. Леков