Книгоиздаване

КНИГОИЗДАВАНЕ – сбор от дейности, насочени към отпечатване на оригинални, преводни и компилативни ръкописи. През различните епохи и в различни страни то се осъществява по различен начин. Новобълг. печатна книга през Възраждането, при липса на държавни институции, които да съдействат за нейното обнародване, е подпомагана от спомоществователи, от заможни българи дарители. Първи опити за организиране на издателска дейност в България прави Българска книгоиздателска задруга в Брашов. Но програмата, с която излиза, остава неосъществена. Задругата издава само „Рибен буквар“ (1824) от П. Берон. През 30-те и 40-те г. на XIX в. К. в България е предимно резултат на индивидуална инициатива. Н. Карастоянов и Теодосий Синаитски имат свои печатници, в които отпечатват съставени, преведени или подбрани от тях книги. Печатарят изпълнява функциите на автор, книгоиздател, книгоразпространител. В средата на XIX в., в резултат на развитието на светското образование, на увеличаването на броя на бълг. интелигенти, на ролята на конкретни национални региони в духовното и икономическото развитие, се появяват първите организирани бълг. книгоиздателства. Решаващо значение за утвърждаване на тази институция има Книгоиздателство „Хр. Г. Данов“ в Пловдив. Създателят му Хр. Г. Данов е не само книгоиздател, но и организатор на учебното дело в страната: грижи се за осигуряване на квалифициран учителски персонал, за научното и методическото усъвършенстване на бълг. учители; проучва каква литература е необходима на различните категории читатели; старае се книгата да бъде масовизирана и демократизирана. Тези принципи полага и в основата на своята книгоиздателска дейност. В стремежа си да постави наченатото дело на солидни основи Данов основава първото книгоиздателско обединение в България „Христо Г. Данов и Сие“. От демократични и родолюбиви съображения създава филиали към обединението в Русе и Велес. Книгоиздателството му издава 123 книги през Възраждането, 1230 книги през 1855–1911. От издателските принципи на Данов се ръководи и другият бълг. книгоиздател в Пловдив – Др. Манчев. Той издава повече от 80 книги през Възраждането – разговорници, календари, учебна литература, открива филиали на издателството си (вж. Книгоиздателство „Др. Манчев“) в Свищов и Солун. Данов и Манчев налагат Пловдив като книгоиздателски център с капитален принос за разпространението на книгата във всички краища на България. „Съдружество за издаване и продаване на книги“ (вж. Книгопродавница „Момчилов и Сие“) е организирано не само по регионални съображения – да задоволява населението и преди всичко училищата в Сев. България с необходимата литература. То се явява и като противодействие на някои филол. принципи, залегнали в издателската практика на Данов. Бълг. книгоиздателства до 60-те г. на  XIX в. си поставят за задача да подпомагат и активизират образованието, просветните институции. Такива цели има и Книжовното общество на българите в Одеса. Друг профил имат издателствата през 70-те г. – „Промишление“, без да пренебрегва педагогическата книжнина, обръща сериозно внимание на оригиналната и преводната художествена, научна и популярна литература. Издателствата през Възраждането се съобразяват с интересите, вкуса, критериите на читателската публика. В зависимост от това книгоиздателството на Р. Блъсков издава календари, слова, жития, задоволява потребностите на онази част от бълг. общество, която изостава от динамиката на литературните и културните процеси. Въпросът за политизацията на литературата интересува дейците на бълг. национално-освободително движение. Каравелов смята, че книгата трябва да проникне между всички „класове на обществото“. В резултат на това създава Дружество за разпространение на полезни знания, което изпълнява функциите на книгоиздателство за научнопопулярна литература с легален характер. В книгоиздателската практика през 70-те г. на преден план излизат проблеми, свързани с промените в мирогледа, съзнанието, бита, с националната психология. Самобитното в многостранните му аспекти занимава автори, книгоиздатели, читатели. „Промишление“ е готово да обнародва всеки „сполучен труд на ... наш учен съотечественик“ и да го награди. Литературата, към която се насочват книгоиздателствата през Възраждането, е различна: учебна, истор., нравствено-религиозна, филол. – преводна и оригинална, обществено-политическа. Съотношението в издаването ѝ се мени в зависимост от промените в предпочитанията, вкуса, интересите, психологията на читателя. Количеството ѝ се увеличава постоянно – през I-то десетилетие на XIX в. са отпечатани 2 книги, през II-то – 6, през III-то – 13, през IV-то – 41, през V-то – 154 и т.н., общо през периода на Възраждането – над 1900 книги. Това е свидетелство за интензивен духовен процес, при който книгата е основен компонент във формирането на мирогледа, характера и културата на българина. 

Лит. К у т и н ч е в, Ст. Печатарството в ..., 205-213. Д и м о в а, В. 1. Книгоиздаването като връзка на българската интелигенция с външния свят през Възраждането. – В: I Нац. конференция на младите историци. С., 1977; 2. Българските културни институции, свързани с книгата през Възраждането. Институции и държавна традиция. С., 1982. С т о я н о в, М. Букви и книги. С., 1978. Б о г д а н о в, Ив. Българската книга през вековете. С., 1978. Б у р, М. Издатели и разпространители на български книги. 1800–1804 г. – В: Typographia universitatis hungaricae Budae 1777–1848. Budapest, 1983. Л е к о в, Д. Литература – общество – култура..., 153 – 160.  ГеHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"оHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"рHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"гHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"иHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"еHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"в, ЛHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473".HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"1. Книгоиздаването в България HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" 1806–1944.HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" СHYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473"., 2016; HYPERLINK "http://da.uni-vt.bg/pubinfo.aspx?p=9473" 2.  Родното книгопечатане в Цариград.  –  „За буквите – О писменехь: Кирило-Методиевски вестник“, № 54, 2018.

Д. Леков