КОЛЕСОВ, Ради Иванов (26.XI.1837, Ямбол – 29.VI.1862, Ямбол) – книжовник, учител, революционен деец. Баща му умира преди неговото раждане и за препитанието и възпитанието му се грижи майка му. Учи в грц. килийно училище при църквата „Св. Георги“ в Ямбол; след това се прехвърля в килийното училище при църквата „Св. Троица“, в което обучението се води на бълг. език. Ученик в гр. Елена (1852-56) при Ив. Момчилов, Никифор п. Константинов и др. Тук се среща с Г. С. Раковски, който оказва решаващо въздействие за революционното му формиране. В гр. Елена се запознава и сближава с Н. Филиповски (дядо Никола), включва се в подготвяното от него въстание. Когато четата е сформирана, К. става неин писар и касиер. След разгрома ѝ е арестуван, съден в Търново и осъден на смърт. Чрез откуп присъдата му е заменена с тригодишен строг тъмничен затвор. След излежаване на присъдата К. се връща в Ямбол и става учител в класното училище (1860-62), където учителства и Д. Чинтулов, чрез когото К. и съмишлениците му се снабдяват с в. „Дунавски лебед“, с поемата на Г. С. Раковски „Горски пътник“ и с др. революционна и общообразователна литература. К. подпомага борбата против фанариотите, става инициатор за създаване на читалище при църквата „Св. Георги“, което се използва като прикритие на революционно настроената ямболска младеж. В същото време поддържа връзки с търновци, които правят опит да организират въстание. Участието му в новия заговор е разкрито, тур. власт в града заповядва да го арестуват, но той е на смъртно легло.
К. е един от добросъвестните преводачи пред Възраждането. Превежда чрез рус. език „Повест на Генрих Айсенфелски“ от Х. Шмит. Превежда точно, не „прекроява“, не видоизменя текста. Позволява си само като финал на превода да включи своя подражателна басня по И. А. Крилов, за да наблегне върху необходимостта от единение в борбата. Предполага се, че в търновския затвор започва превод от рус. или грц. език на биография на Ал. Македонски. Запазени са отделни части от съставената от К. „Гуслица“, които подсказват за съдържанието ѝ – училищни песни, стихотворения от Хр. К. Сичан-Николов („Отечество“), Ив. Богоров („България“), народни песни и др. Необнародвани творби на К. остават неизвестни, тъй като архивът му е унищожен.
Съч. Повест на Генрих Айсенфелский. Побългарил у тъжний кръг [затвора]… с иждиванието на П. Кисимов. Цариград, 1859. Гуслица. Цариград, 1862.
Лит. В ъ р х о в с к и, Н. А. Биография (животописание) на даскал Ради Иванов Колесов. Учител, поборник и бунтовник през 1856-62 год. Ямбол, 1903. А н д р е е в, А. Даскал Ради Иванов Колесов. Ямбол, 1938. Л е к о в, Д. Ради Иванов Колесов. С., 1983.
Д. Леков