Крайова

КРАЙОВА – град в Румъния, център на бълг. преселници и емигранти през Възраждането. През 1865 Г. С. Раковски се обръща с позив към бълг. колония в града да създаде бълг. у-ще, църква, читалище и др. обществени институции. Бълг. читалище е основано през 1871; учредени са частен рев. к-т и филиал на Бълг. централно благотворително общество. Но бълг. училище и бълг. църква не са построени, поради което българите от К. са критикувани остро от в. „Свобода“ и „Отечество“. В крайовската гимназия учи В. Берон, окръжен лекар в града е П. Берон, от 1858 в имението му живее и работи Н. Павлович. В К. е роден, учи, учителства и създава част от стихотворното си творчество Г. Пешаков. Ст. Берон прави дарения на бълг. б-ка в града. Н. Ванков е участник в четата на Хр. Ботев. Крайовските българи са спомоществователи на 23 кн. в 1002 екз. – „Куткудачка...“ (1871) от Кр. Пишурка. „Заради возрождение...“ (1842) от Ю. И. Венелин и др., на в. „Цариградски вестник“, „Съветник“, „Бъдущност“, „Свобода“, „Независимост“, сп. „Знание“. През 1918 в К. са регистрирани 1800 българи, в Крайовски окръг – 21 520. 

Лит. Свобода, № 6, 1869. С ю п ю р, Е. Българската емигрантска ... Българите в Румъния. XVII – XX. Документи и материали. С., 1994. 

Д. Леков