Кратово

КРАТОВО (Коритос, Коритон) – град в дн. Македония. Първите сведения за града датират от втората половина на XII в. в записките на арабския пътешественик Идриси. След падането на България под Османско владичество влиза във Велбъждката (Коласийска) епархия. През 1446 е вече част от диоцеза на Охридската архиепископия, а през 1577 бива присъединен към възстановената Пекска патриаршия до закриването ѝ през 1766. Преминава в Цариградската патриаршия до 1870, след което става част от диоцеза на нововъзникналата Българска екзархия. След края на Междусъюзническата война диоцезът попада в границите на Кралство Сърбия и бива подчинен на Сръбската православна църква до втората половина на XX век. 

През 1618 – 1619 селището обхваща 124 домакинства (джизие ханета) – 62 в махалата „Радич“, 62 в махалата „Гюрко“. 1660 броят на дюканите е 350, а в околността работят рудници за сребро и мед. Рудничарите се ползват с известни свободи и данъчни облекчения. Турско-австрийската война 1689 принуждава множество християни да мигрират в Австрия, поради което рудниците остават затворени до 1805. През 1836 жителите на Кратово наброяват около 56 000 души.  

Стожери на духовната култура в града са били църквите „Св. Йоан Кръстител“, съградена 1836 в квартал „Варош“, и „Св. Никола“, построена през 1848. Видният стенописец Захарий Доспевски рисува икони за „Св. Йоан Кръстител“ през 1868. Духовно влияние върху населението е оказвал и близкият Лесновски манастир. 

В Кратово пребивават български книжовници – Йоан Кратовски, Димитър Кратовски, Ефрем Каранов, Велко Попович и др. 

Йоан Кратовски работи в Кратово като свещеник. Неговото писмено творчество оказва забележимо влияние върху западнобългарските калиграфско-писарски центрове. Автор е на значителен брой запазени текстове: Молитвеник от 1526, Четириевангелие от 1558, Четириевангелие от 1562, писано по поръка на софиянеца Матей – ламбадарий на черквата „Св. София“, Служебник от 1567, писан за поп Йоан в София, четириевангелия от 1569, 1579, 1580, 1583 и др. Ръкописите му достигат до София, Рилския манастир и Кокалянския манастир. 

Димитър Кратовски е известен само с послесловието, влязло в научно обращение под името Номоканон от 1466. От автора не е запазен нито един ръкопис. Данните за живота му са оскъдни. 

Велко Попович е роден в Кратово през втората половина на XVII век. Напуска града през 1689 и заминава за Австрия с изтеглящите се натам войски. Работи в Буда и манастира „Крушедол“. Автор е на ръкописния сборник „Върдачки препис“. 

Ефрем Цветков Каранов е роден на 28 януари 1852 година в Кратово. 1864-1867 учи в българско училище в Цариград. Завършва Втора одеска гимназия на издръжка на Одеското българско настоятелство, след това следва славянска филология в Новоросийския одески университет. През 1875 работи закратко в руското вицеконсулство в Пловдив. Става главен учител на Щипското училище до 1877. Учител е в Кюстендил и е един от основателите на тамошания музей. Записва народни песни, прави изследвания в областта на етнографията и фолклора, изготвя литературни преводи. През 1875 е дописен, а през 1884 година и действителен член на БКД (дн. БАН). Умира на 6 декември, 1927 година. 

Иван Цветков Каранов, брат на Ефрем Каранов, е роден през декември, 1851. Завършва класното българско училище в Цариград, след което следва във Военномедицинското училище. Учител е в Кратово до Освобождението, после се мести в Дупница, Самоков, Трън, Радомир и др. 1888-1889 се установява трайно в Кюстендил и навлиза в политическия живот на страната до смъртта си през 1928. 

През 1894 – 1896 революционерът Гоце Делчев поставя основите на комитет на ВМОРО в Кратово. За първи ръководители са избрани учителите Йосиф Даскалов, Григор Манасиев и игуменът Козма.  

Лит. А б а з о в, С. Войводата Славчо Абазов 1883-1928: очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствалия неговия живот и революционната му дейност. С., 2011, с. 8-9, 15. Енциклопедия България, т. 2. / Владимир Георгиев и др. – С., 1981, с. 418-420. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). / Асен Василиев и др. –  С., 1988, с. 285-286. И в а н о в, Й. Български старини из Македония. С., 1908, с. 244. Речник на българската литература, т. 2: Е-О. С, 1977, с. 131-132. Турски извори за българската история, С., 1964, т. 7, с. 253. Ц и б р а н с к а, М. Дяк Димитър Кратовски и неговият Номоканон от 1466 г. – Palaeobulgarica/Старобългаристика. С., 1995, № 1, с. 91.