Кремиковски манастир

КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР "Св. Георги Побездоносец" - разположен на 4 км северно от кв. Кремиковци в София, в местността „Градището“. Построен вероятно при управлението на цар Иван Александър, м. е разрушен през 1382 г. във времената на османското нашествие. В 1493 г. софийският войвода Радивой го възобновява в памет на починалите си деца Теодор и Драгана. В преддверието Ктиторът Радивой и семейството му са изографисани, поднасящи църквата в дар на софийския митрополит Калевит и на патрона на манастира св. Георги Победоносец. Старата църква в двора на Кр.м. е еднокорабна с притвор и полукръгла олтарна апсида. През 1503 г. покривът на преддверието на м. е разрушен от земетресение. Ктиторски надпис свидетелства за обновяването на старата църква през 1611 г. Стенописите в нея са тясно свързани с традициите на средновековната българска живопис и са направени от различни зографи.

Като просветен и духовен център през XV-XVI в. Кр.м. е част от продукцията на Софийската книжовна школа, известна още и като Мала Света гора (Софийска Света гора, образувана от околните на София манастири). В края на XVI в. част от мощите на св. Георги Нови Софийски, поставени в сребърен и позлатен обков, са подарени на Кремиковския манастир, а в надпис върху кожения кивот се споменава 1593 г. На кивота са изписани датите на две от известните днес обновявания на манастира - в края на XVI в. и в началото на XIX в. (1804 г., по времето на игумена йеромонах Христофор, инициатор и дарител на кивота). В ктиторския надпис е споменато и името на софийския златар Христо Димитров. Един от най-представителните ръкописи на Софийската школа е Кремиковското четириевангелие от 1497 г. (ЦИАИ № 374), писано по заръка на тогавашния софийски митрополит Калевит. Запазен е триптих с поменик от XVI в., както и дървен иконостас от XVII-XVIII в. В Боянския поменик (София, Музей "София" № 1), започнат от книжовника Йов Шишатовац през 1612 г. в Драгалевския манастир "Св. Богородица" (Витошка), са споменати имена на жители на с. Кремиковци.

На входа на манастира е поставена паметна плоча, отбелязваща факта, че през 1876 г. в Кр.м са намерили укритие трима Ботеви четници, сред които и Димитър Стефанов-Казака.

Лит.: Х р и с т ов а, Б., Е. М у с а к о в а и Е. У з у н о в а. Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт - София. Т. 1. Библейски книги. София, 2009, 48-50, ил. табл. LXXI-LXXIII . Г о ш е в, Ив. Сгари записки и надписи: Св. III. - Год. СУ- Богосл. фак., 12 (за 1934-1935), 1935, 30-31; А т а н а с о в, П. Български художествени подвързии. - Известия НБКМ, 2(8), 1963, 291-293; П а н д у р с к и, В. Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. София, 1977, 26-27, ил. 43, 44; П а с к а л е в а, К. Триптих с поменик от Кремиковския манастир. - Старобълг. лит. , 1971, № 1, 441-456; П а с к а л е в а, К. Църквата "Св. Георги" в Кремиковския манастир. София, 1980, 21-23; Д ж у р о в а, Акс. 1000 години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра. София, 1981, 58-59, ил. 236-238; Х р и с т о в а, Б. Д. К а р а д ж о в а и Ан. И к о н ом о в а. Български ръкописи от XI до XVIII в. запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982, 65, № 137; Д а с к а л о в а, Анг. Писмеността в София и Софийско през век. - Българският петднадесети век. София, 1993, 191-199; Д о г р а м а д ж и е в а, Ек. Показалецът "Евангелия различни на всяка потреба" в славянските ръкописни евангелия. София, 1998; Х р и с т о в а, Б., Д. К а р а д ж о в а и Е. У з у н о в а. Бележки на българските книжовници X-XVIIII век. Т. 1. X-XV в. София, 2003, №138 (с. 83, 132, 190); Н е ш е в, Г. Български манастири през вековете. София, 2006, 91; П е т к о в а, Н. Към софийските обкови на евангелия от ХVІ-ХVІІ век. – В: Изкуствоведски четения 2009. София, 2009, 177-184; Б о й к и н а, Д. И там светеше нещо като звезда – един непубликуван кивот за мощи. – В: Маргиналия. Изкуствоведски четения 2019. Т. 1. Старо изкуство. Съст. Иванка Гергова, Елисавета Мусакова = Marginalia. Art Readings 2018. Vol. 1. Old Art. Ed. by Ivanka Gergova, Elissaveta Moussakova. София 2019, 321-340.