Кукленски манастир

КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР “Св. Безсребреници Козма и Дамян”, “Св.Врач” - намира се  близо до с. Куклен, Асеновградско. Предполага се, че  построен на мястото на езическо светилище край минерален извор в трако-римската епоха, съществувал е и по време на  II бълг.държава (1186-1396 г). Според някои научни предположения е изграден от братята грузинци Григорий и Аспазий Пакуриани, основатели и на Бачковския манастир. По всяка вероятност по времето на втората българска държава духовният център е в разцвет, но засега от този период не са известни преки сведения за книжовната дейност там, с изключение на запазения до днес Иван-Александров псалтир (Софийски псалтир, Кукленски песнивец) от 1337 г. (БАН, № 2) , изписан на пергамент по заповед на цар Иван Александър (1331-71 г.). 

При настъпилите в средата на ХVII в. бунтове и грабежи в севернородопската област, когато множество църкви и манастири са опустошени и изгорени, според устни предания част от калугерите на Белочерковския манастир “Св. Петър и Павел” намират убежище в Кук. м., където пренасят и ценната си утвар и кн. Това е и едно от обясненията на факта, че обителта, за която в предходните два века няма никакви писмени сведения, от II-та пол. на ХVII в. се проявява като важен културен и книжовен център в Родопите. От това време са и част от писмените сведения за манастира, открити основно в приписки по ръкописни и печатни кн., според които могат да се установят важни културни факти от историята на К. м., както и имената на някои от известните игумени: Антоний, Теофан, Методий, Йосиф, Никодим и др. Тези извори документират  и връзките на средището с водещи духовни и книжовни центрове, сред които са манастирите на Атон (Св.гора), Бачковският манастир, някои от манастирите в срб. земи. Кукленският скрипториум е в активни книжовни отношения и с едни от водещите калиграфско-худ. центрове на столетието  в с. Аджар (дн. с. Свежен), Карловско и  в Пловдив,, което е засвидетелствувано и чрез проявлението на общи палеографско-кодикологични и лит. характеристики на ръкописната продукция в двете преписвачески средища.

К. м. развива активна културна дейност и през XVIII в., въпреки че към края на века той, заедно с околните селища Куклен, Воден, Станимака (дн. Асеновград) и др., попадат в обсега на елинизаторските стремежи на грцк. владици в Пловдив. В началото на ХIХ в., по времето на игумена архимандрит Никодим или наскоро след това, е подменен стенописът в църквата, като образите с бълг. надписи са замазани и  заменени с нови с текстове на грц. език. Тогава вероятно е разпръсната богатата манастирска б-ка от слав. ръкописни и печатни кн., малка част от която дн. е запазена основно в специализираните фондове на НБИВ в Пловдив. Сред тези паметници са четириевангелие от I-та пол. на XIV в. (№ 10), осмогласник и други песни от XV-XVI в. (№ 35), четириевангелие от XVI в. (№ 22), апостол от XVI в. (№ 28), постен триод от XVI-XVII в., (№ 66), требник от I-та пол. на XVII в. (№ 100),  служебен миней за м. април от II-та половина на XVII в. (№ 51) и др. В годините на борба за църковна независимост и при създаването на Бълг. екзархия (1870) К. м. е център и опора на гърцизма, тъй като според чл. 18 от султанския ферман за учредяването на Екзархията той и  околните селища са изключени от рамките на бълг. православна общност. Това положение е валидно и след Освобождението докъм 1906 г., когато бълг. църква възстановява правата си над тези земи.

Наблюденията върху книжовната продукция на манастира показват, че преписваческата работилница е специализирана в изготвяне на кодекси с богуслужебни текстове, необходими за всекидневното функциониране на духовното средище.  Най-изявеният книжовник в Кукленския манастир през периода XV-XVIII в. е  Кръстьо Граматик, творил през II-та пол. на XVII в. Засега не са известни биогр. сведения за него, но в няколко ръкописни кн. са запазени негови бел. и по-късни приписки, които го представят като един от известните калиграфи на столетието. По всяка вероятност участва в изработването на цял набор от служебни и празнични минеи за нуждите на К. м. или някои от близките обители; запазена е малка част от тях: служебен миней за м. май от 1695 г. (НБИВ № 47), служебен миней за м. юни от 1695 (НБИВ № 48), служебен миней за м. септември от 1696 (НБИВ № 49) и празничен миней от II-та пол. на XVII в. (НБИВ № 46).

Лит: Ц о н е в, Б. Славянски ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в Пловдив. С., 1920, с.32-34; Р а й н о в, Н. Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив. С., 1925, с. 97, 126-156, 162-164  ; С т о я н о в, М. Един български културен център в Родопите през турската епоха. – Г о д. На музеите в Пловдивски окръг. Т.1., 1954, с. 255-263; протойерей Ив. Щ ъ т о в. Кукленският манастир. С., 2001; Х р и с т о в а, Б., Д. К а р а д ж о в а и Е. У з у н о в а. Бележки на българските книжовници X-XVIII нек. Т. 2. XVI-XVIII век. София, 2004, №№ 336-338 (с. 64, 165-166, 253); Р а д о с л а в о в а, Д. За Карловско-кукленската калиграфска школа и нейните ръкописи. – В: По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология. Втори национален колоквиум, посветен на 160-годишнината от рождението на Лука Касъров. Пловдив: НБ „Иван Вазов“, 2015, 237–246;  И в а н о в а, Д. Ръкопис № 119 (137) от края на XVII век и Карловско-Кукленската калиграфска школа. - Български език, 63 (2016), 2, 7-24.