Кърджали

КЪРДЖАЛИ – град в Южна България, през Средновековието е бил християнски център, за което свидетелства запазеният Кърджалийски манастир „св. Йоан Предтеча“, датиран от VI – VII век. Алманахът на Одринския вилает описва, че градът е бил завладян от султан Мурад I (1359–1389) и неговия пълководец Кърджи Али (среща се и като Кърджа Али). Легендата разказва, че, като завладял територията, на която се намира сегашният град, той толкова харесал мястото, че решил да се засели там. След смъртта му част от войниците решили да създадат селище при гроба му и така води началото си сегашният град К..

След Освобождението К. има много по-различна съдба от останалите български градове. Първоначално е част от Източна Румелия. След обединението на Княжество България и Източна Румелия (1885) градът е предаден на Османската империя като компенсация за Съединението. Много по-късно е присъединен към България ­­– едва след Балканската война през 1912 година от ген. Васил Делов. Просветителската и културната дейност започва след присъединяването му към България, т.е. през ХХ век.. През 1913 е открито първото българско училище в града. Първи учители стават Кирил Ванков и Параскева Ванкова. Това е и първото училище в Източните Родопи. На 1 януари 1913 в К. е поставено първото театрално представление. На 16 юни 1914 Кольо Калайджиев открива първата книжарница в града с името „Прогрес“. През 1918 Атанас Бояджиев открива първата печатница „Модерно изкуство“. В нея на 1 юли 1922 г. излиза първият местен вестник – „Арда“. На 9 октомври 1924 г. излиза и първото списание: литературно-хумористичен журнал „Родопи“.През 1920 г. е открито първото кино в К..

След Балканските войни и Първата световна война в града пристигат много български бежанци от Македония и Западна Тракия. Държавата е безсилна да помогне на българските бежанци, поради което започват да се създават благотворителни дружества: Благотворително женско дружество „Утеха“, Македонско женско благотворително дружество „Свето Благовещение“ и Женско тракийско дружество и др.. Благотворително женско дружество „Утеха“ с първа деятелка Екатерина Бойчева създава безплатна трапезария за децата на бежанците. Македонските българи създават свое културно-просветно дружество в Кърджали през 1923 г., също така основават и Македонско женско благотворително дружество „Свето Благовещение“ с председател Констанца Кацкова през 1924. В своята благотворителна дейност македонското дружество подпомага женското дружество „Утеха“. Женското тракийско дружество развива голяма дейност, включваща културна и благотворителна дейност.

Лит. М а р и н о в, И. Градът-кръстопът, кн. 1, С., 2006. Т о ш к о в а, В. Периодичният печат в Кърджали (1922–1944). – Научни трудове, Т.IV, ч. 1, Кърджали, 2010. М и х а й л о в а, М. Кърджали, С., 2000. С а р ъ е в, Б. История на православното средище „Успение Богородично“, С. 2004. П е т р о в, М. Помаци: Размишления върху българската история, Кърджали, 2000. Б а к а л о в, П. Личности в Кърджалийска област през XX в., Кърджали, 2000. К о д ж а м а н о в а, Д. Кърджали – поселищен живот през вековете – Научни трудове – Съюз на учените в България, Т. 4, No. 1, 2010. М и х а й л о в а, С. Женските благотворителни дружества в Кърджали (20-те – 30-те г. на XX век) – сборник „Тракия“ VIII. Хасково, 2018.

Н.Желев