Лясковец

ЛЯСКОВЕЦ – село (след 1880 - град) на 1 км югоизт. от Г. Оряховица, на 8 км североизт. от В. Търново и на 5 км южно от р. Янтра. Надм. вис. от 192 до 256 м. Намира се в подножието на Арбанашкото бърдо. На югоизток от града е построен манастирът „Св. св. Петър и Павел”. По-голямата част от землището на Л. се намира в долината на р. Янтра. Името му произлиза от дръвчето леска. Старото име е Лясковица (Лесковица), в тур. документи – Лясковче. Ц. Гинчев и П. Калянджи свидетелстват, че градът в миналото се е наричал Чуровец, сп. М. Москов – Лещака. П. Калянджи прави първото описание на Л., отпечатано в „Месецословът на българската книжнита за 1859 г.” За Л. пишат още лесковчани като Ц. Гинчев, П. В. Оджаков, М. Москов. Липсват истор. документи за заселването на Л., а преданията са противоречиви. Откъслечни сведения дават пътешественици като К. Иречек и Ф. Каниц. В околностите му има могили с останки от тракийската и римската епохи. Открита и монета от времето на Ив. Александър. Ц. Гинчев и Зв. Цонев пишат, че по времето на Асеневци Л. е манастирско село към м-ра „Св. Св. Петър и Павел”. Сп. Д. Минев по-приемливо е предположението, че заселването на Л. е свързано с историята на м-ра, за който не се знае кога е основан. Преданията отнасят началото му преди завладяването на Б-я от турците. Предание, цитирано от Ц. Гинчев и Ст. Жеков твърди, че селището било под покровителството на Иван-Шишмановата дъщеря Мара. Учителят Ив. Стратев цитира ръкопис от 1756, сп. който началото на Л. се отнася към І Бълг. царство. Сп. това предание при царуването на Симеоновия син Петър, под скалите на сегашния манастир „Св. св. Петър и Павел” била разположена школата на Петровия брат Боян Магесник. Сред лещака се намирало малкото селце Лясково, чиито жители били парици (полусвободни селяни), които обработвали на изполица манастирските и държ. имоти. По-късно на мястото на изгореното светилище е построен м-рът „Св.св. Петър и Павел” от арбанашкия богаташ Павони (1458). Сп. М. Москов Л. е съществувал при ІІ Бълг. царство, но бил по на юг. При идването на турците населението се оттегля на север в непроходимите гори-лещаци. Турски ферман от 1810, издаден от султан Махмуд и потвърждаващ султ. ферман от 1538, свидетелства, че Л. съществува в нач. на ХVІ в. и заедно със селата Г. Оряховица, Д. Оряховица и Арбанаси има привилигерован статут и независимо вътр. управление. Трите села са владение на Сюлейман хан І (1519 - 1566), който през 1538 ги подарява на зет си, великия везир Рустем паша. През пролетта младежи от Л. отиват да работят в Цариград за султанската войска. От ХVІІ в. насам Л. нараства чрез преселване на цели махали и села (Гиран, Чертовец). Цели семейства слизат в Л. от Балкана да работят като полски работници и се заселват тук. През 90-те год на ХVІІІ в. Л. е нападан и ограбван от кърджалии и даалии. През ХІХ в. Л. достига 1000 къщи с близо 6000 жители. Състои се от няколко махали. Заселниците са павликени – албански католици. За първи път в Л. се установява лекар през 1871 – гъркът доктор Костаки. Първите у-ща се помещават в черк. килии или в манастирския метох, преподава се на гр. ез. За учители са изпращани беломорски калугери, повечето от Св. Гора, които са и свещеници, и учители. Ок. 1810 пристига поп Кирул, считан за първия лясковски учител. Следващият, гръцкият калугер Поликарпос, преподава в килия в същата махала, трети учител е даскал Ст. Иванов - Умерката от Л., преп. на гръцки в къщата на Коло-Ени, а после отваря у-ще и в собств. си къща. У-ще има и в дома на П. Цонев, където през 1846 учител е Ив. Калянджиев, а после Ст. Брусев, Г. Козлев. Друго у-ще се помещава в дома на Т. Бързаков, където учителстват Т. Хрулев, Г. Козлев, Ст. Брусев, Н. Попито, Н. Козлев и др. През 1850 Н. Козлев въвежда взаимоучителната метода. Известни са имената и на др. учители – Б. Авр. Беров (1866-68), М. К. Миланов (1863), Н. М. Златаришки, Н. Ст. Камбуров от Елена, П. Караминчев (1870-75), Т. Вълчев и Р. Радославов (въвел обучението от първи до трети клас), П. Кьорчев, П. И. Хрулев. През 1862 се открива у-ще в дома на Д. Пъсков, където от 1863 учител е Н. Янакиев. До ок. 1840 се преподава на гр. ез., на което населението оказва съпротива. Съществуват сведения за неколкократно изгаряне на гръцки книги - от учителя Ив. С. Иванов (Калянджиев) (1845), от д-р Ив. Тодоров, Ст. Ц. Калянджи и М. Цонзаров (1848), от П. Оджаков и П. Ст. Калянджи (1853). През 1847 е открито килийно у-ще към църквата „Св. Георги” в Чертовската махала, в дома на В. Аврамов Хлесов, с учител гръкът Калугер, нар. Калугеру, смятан за последния гръцки учител в Л., учител в същото у-ще е Г. Козлев. Други училища – в дома на Ст. Д. Чапкънов (открито 1849), на поп Д. Костов, на Г. Козлев, на Ив. Начев, в притвора на църквата „Св. Георги” с учител Н. Кънев. В тази махала взаимоучителната метода е въведена от учителя Н. Жеков (1857 – 1861). Тук през 1858 се построява нова училищна сграда. След него учители са П. Оджаков (от 1861), Д. Кьорчев (1873), К. поп Димитров Сарафов (1866-68), Н. Козлев (1862), Н. А. Попито (1862), П. И. Кьорчев (1866-68), Ст. поп Ганев (1868-73, след 1877). В Средната махала при църквата „Св. Никола” съществува килийно у-ще от 1832, отначало в частна къща, а от 1833 – в метоха. Учители в него са гъркът Поликарпос, Умерката, Ив. Бакалоолу от Елена, отец М. Райкович, който въвежда обучението на бълг. ез. Негови ученици и последователи са В. Хранов, Д. поп Панайотов, Е. Узунов, М. Д. Стателов, Н. Статев Шаранков, П. Калянджи, П. Оджаков, П. Лясов, П. Карапапазов, Ст. Брусев, Ст. и С. Маринови, Ст. поп Андреев от Елена, Ст. от Свищов, Хр. Г. Камбуров от Добри дял, Ц. х. Илиев и др. Др. учители в това у-ще са Димитър Самоводченина (ок. 1840), Д. Драганов, хаджи Д. х.Панайотов, даскал Еньо от Долна Оряховица, Димитър Жабата, Петко Габровчанина, отец Паисий, П. Калянджи; в периода 1862-63 учители са Г. Дацков, Д. В. Хрянов, Н. Кънев, Н. Златарченина, Н. Попито, П. Тодорович (1863), П. Калянджи (1859), П. Караминчев, Р. Радославов (1864-66), Т. П. Христов, Ц. Тонев (1871-72) и др. Според Ст. Чилингиров вероятно читалището в Л. е създадено към края на 1871, за основател се сочи К. Коев, учител в Л. В спомените си К. Динов свидетелства, че читалището е основано на 2 февр. 1869 от учителя К. Коев и тревненския зограф С. Цонев и е наречено „Напредък”. Сп. Д. Минев трябва да се приеме, че читалището е основано през 1870 от учителите К. Коев, Хр. п. Събев, П. Кьорчев, П. Караминчев. Първото читалищно представление се състои на 24 дек. 1871 с пиесата „Геновева”. По-късно се играят „Райна княгиня” и „Илю войвода”. Възникват раздори между читалищните дейци по въпроса в коя махала да се помещава читалището. Накрая махалите си поделят парите и инвентара и читалищната дейност заглъхва. Към края на 1875 П. Караминчев и Н. Гинев се опитват да я възобновят, но по време на въстанията тя отново замира. Възстановено отново през 1878 под името „Напредък”. На 26 дек. 1880 е играна драмата „Иванко” от В. Друмев. В Л. се получават „Смесна китка“ (1852), „Цариградски вестник“ (1853), „Българска пчела“ (1863), „Съветник“ (1863), „Право“ (1870), „Македония“ (1871), „Слава“ (1871-72), „Училище“ (1871-75), „Ден“ (1876), според някои автори още „Марица”, „Наука” и др. Спомоществователи от Л. имат следните книги: „Различна поучителна наставления“ (1817) от Й. Кърчовски; „Христоития“ (1837) от Р. Попович; „Първичка българска граматика“ (1844) от Ив. Богоров; „Игиономия“ (1846), прев. С. Доброплодни – 51 екз.; „Житие на св. Григория Омиритскаго“ (1852), прев. А. Петрович – 49 екз.; „Михал“ (1853) от С. Доброплодни; „Общи познания всякому нужни“ (1855) – 36 екз.; „Сочинение Булгарина“ (1861), прев. П. Калянджи – 99 екз.; „Граматика за старобълг. език“ (1865) от Ив. Момчилов – 31 екз.; „Кратки поучения“ (1870), прев. А. П. Савов – 46 екз.; „Момина китка“ (1870) от Кр. Пишурка – 41 екз.; „Животът на г-жа Севинье“ (1871) от Ламартин; „Две тополи“ (1872) от Ц. Гинчев – 33 екз.; „Учебна книга“ (1873), прев. Д. Козлев – 386 екз.

Лит. Г и н ч е в, Ц. Зиналата стена - Труд, 1887, кн. 2. И р е ч е к, К. Пътувания по България. С., 1899. М о с к о в, М. Лясковец, миналото и бъднината му. Т., 1920. И ш и р к о в, А. Характерни черти на градовете в Царство България. - Год. На СУ, Ист.-филолог. ф-тет, 1925, кн. 21. Д и н о в, К. Спомени. – Архив на читалището в Лясковец, 1928, вх. № 375. Ц о н е в, Зв. История на гр. Горна Оряховица и околността му. В.Т., 1932. Ц о н е в, Зв. Град Лясковец: минало и днес. В.Т., 1932. Г а н ч е в, Д. Спомени. 1864-1887. С.,1939. М и н е в, Д. Град Лясковец: минало, сегашно състояние и дейци. В., 1944., ІІ изд. С. 2004. Мантов, Д. Лясковец: Исторически очерк. С., 1965. М и ч е в, Д. и др. Лясковец. Сборник краеведски изследвания. С., 1970. Р а д е в, Ив. и др. Петропавловският манастир – средище на духовен живот. В. Т., 1992. С л а в ч е в, П. и др. Лясковец в миналото. В.Т., 1994.

Бойка Илиева