Мездра

МЕЗДРА – село (дн. град) в СЗ България, на брега на р. Искър. Възниква през първата половина на ХІХ в., когато пастири от ок. села Игнатица, Крета и Моравица се заселват в м. Принчовец и основават малко селце, наречено от турците Мездреа. Сп. Б. Цветкова името му от тур. означава „незаселена обработваема площ, запустяло населено място“. В кр. на XIX в. с построяването на жп линията София – Горна Оряховица населението се увеличава с преселници от гр. Кичево (дн. в Македония). Б. Николов и Р. Попов локализират селища от новокаменната епоха в района (VІ хилядолетие пр. Хр.). В местността Калето има наслояване на няколко културни пласта – от каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр.), ранножелязната епоха (VІІІ-VІ в. пр. Хр.), римска епоха (ІІ-ІV в.), византийски период (V-VІ в.) до Бълг. средновековие (ІХ-ХІ в.). Крепостта и градът са разрушавани неколкократно по време на Великото преселение на народите, а през ІІІ в. са разрушени от нашествията на готите. Крепостта Калето е описана за първи път от Ф. Каниц. През Античността М. принадлежи към провинция Крайбрежна Дакия. След славяните (кр. VІ-VІІ в.) по тези места идват прабългарите и основават Българското ханство на Долни Дунав. Късноантичното селище продължава да съществува до кр. VІ или началото на VІІ в., когато е разрушено при аваро-славянските нашествия. През ІХ-ХІ в. върху неговите руини се развива старобългарско селище. Крепостта и селището, известно през Средновековието под името Торбарица, съществуват до края на ХІV в., когато са разрушени от турците. Оцелялото население се разселва по труднодостъпните околности. В турския данъчен регистър от нач. на ХV в. районът около крепостта е описан като празна мезра. Най-ярко културно средище в региона е Черепишкият манастир. В него се разкрива едно от първите килийни училища в България през ХVІ-ХVІІ в. Тук работи и Партений Павлович (1733). По време на робството значителна просветна и духовна роля има Врачанската книжовна школа. В редица села ок. М. имало села с привилигерован статут (войнугани, дервентджии, рудари) – Боденец, Кален, Моравица и др. Много от селските църкви в района поддържат бълг. книжовност – в с. Ослен Криводол (ХVІ-ХVІІ в., незапазена), „Св. Николай” в с. Долна Кремена, „Св. Николай” в с. Царевец, ”Св. великомъченик Георги” в Старо село. През Възраждането се строят нови църкви в околните села. В ср. на ХVІІІ в. се открива училище във Влашко село, а в края на века – и в Горна Бешовица., килийно у-ще има в Долна Кремена (1825), Ребърково (1872), Старо село (1836), а в средата на века и в Люти брод, Горна Кремена, Боденец и др. Мнозина от учителите са местни хора, учили в Черепишкия м-р или във Враца. Основен поминък на населението до Освобождението – земеделие (овес, царевица, ръж и жито, боб, леща, картофи, коноп) и скотовъдство. До Освобождението няма училище в М. До 1891 в Мездра не е имало грамотен човек. Център на рев. движение в района е комитетът в Долна Кремена. Сформират се две въстанически чети – Долнокременската и Влашкоселската. Районът, както и село М., е освободен от турско робство през есента на 1877 г. от отряда на ген. Леонов при освобождаването на Враца. При първото преброяване на населението на Княжество България (1 ян. 1881) М. има 86 жители; на 1 ян. 1888 – 17 домакинства и 76 жители – 43 мъже и 33 жени; 22 постройки, от които 13 жилищни; на 1 ян. 1893 – 16 домакинства, 68 жители, 14 сгради. През 1895 г. се открива телеграфопощенска станция. С построяването на жп линията София-Роман през 1897 и на фабриката година по-късно селището се оживява. През 1898 г. се открива спиртна фабрика „Враца”. През 1898 г. М. става община. При преброяването в посл. ден на ХІХ в. село М. наброява 66 домакинства, 311 жители, от които грамотни – 139, 24 къщи, 1 училище. Най-близките училища, в които от 1891 учели децата от М. били в Крета и Моравица. През 1900 г. М. наброява 311 жители, 66 сгради. През същата година се създава първото училище, което се помещава в къщата на Илия Велин. Първи учител е Коста Иванов от с. Вълчедръм (до 1901), след него – Михаил Николов от Първомай. Първоначално се обучават 27 момчета, които пишат с калем върху табли. През 1900/01 се учредява училищното настоятелство от петима членове с предс. Ангел Петков. През 1906 се построява училище с 5 учебни стаи, в което учат 37 ученици – от тях 11 са момичета. През 1909 се основава първата прогимназия с директор Георги Димитров от Кюстендил. През 1897 в с. Долна Кремена Мих. Христов и Хр. Дамянов учредяват първото читалище в региона. През 1924 е основано читалище „Просвета” в М. с учредители Ст. Чорбанов и П. Горанов. През 1927 възниква Мездренски самодеен театър, първата поставена пиеса в него е комедията „Службогонци”. От 1929 излиза в-к „Искърски фар”.

Лит. М и ч е в, М. Град Мездра. Стопанско географско проучване (Принос към селищната география на България). – Год. СУ. Биол.-геол.-геогр. фак., № 49, 1956. Н и к о л о в, Б. От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг. С., 1996. Р а й к и н с к и, Ив. Научна сесия 100 години община Мездра, 18 май 1998 г. Враца : Ист. музей, 1998. Научна сесия 100 години образование в град Мездра. Враца, 2001. Х р и с т о в а, Хр. и др. Строителите на Мездра разказват. Враца, 2005. А п о с т о л о в, Г. Мездра: кратък исторически очерк. С., 2009. З д р а в к о в, Ст. Пътеводител на побратимите и доброволците от Мездра и Конотоп. С., 2011. Б. Илиева