Миладинови, братя (Димитър и Константин Христови)

МИЛАДИНОВИ, братя: Димитър Христов (1810, Струга – 11.1.1862, Цариград) и Константин Христов (1830, Струга – 7.I.1862, Цариград) – фолклористи, учители, общественици. Родени в семейство, в което майката знае много нар. песни. Димитър М. учи в Струга, в килийното у-ще на манастира „Св. Наум“, в охридското грц. у-ще (1829). Назначен за елински учител в Охрид (1830-32). Работи като секретар в търговска кантора в Дурацо (Драч) (1832-33). Продължава образованието си в грц. гимназия в гр. Янина (1833-36). Отново е учител в Охрид (1836-39), където прилага съвременни методи в обучението, въвежда изучаването на философия, аритметика, землеописание, старогрц., новогрц., лат., фр. език. Напуска Охрид поради разногласия с грц. владика Калиник. Учител в Струга (1839-40) и в Кукуш (1840-42). Гонен от фанариотите, Димитър М. се връща отново в Охрид и поставя въпроса за откриване на бълг. у-ще. През 1845 се среща с Б. И. Григорович, който го насочва към бълг. писменост, към събиране на фолклорни материали и съставяне на бълг. граматика; от Миладиновата майка Григорович записва бълг. нар. песни. През 1850-52 Димитър М. е учител в с. Магарево (Битолско), през 1852-55 – в грц. централно у-ще в Битоля. Обикаля Босна и Херцеговина (1855-56), изучава езика, нравите, фолклора на срб. народ. В Сремски Карловци, Нови Сад, Белград се интересува от организацията на учебното дело, запознава се с учени и педагози. След завръщане от пътешествието си се включва активно в църковната борба. Учителства в Прилеп (1856-57), където въвежда бълг. език в грц. у-ще. Негов помощник е Р. Жинзифов. Гонен от фанариотите, за кратко време е учител в Кукуш (1857-59), Струга (1859), Охрид (1860-61), където оглавява борбата за самостоятелна бълг. църква. В дописките, които обнародва през 1860 във в. „Цариградски вестник“ и „Дунавски лебед“, осведомява за учебното дело и църковната борба в Струга и Охрид, за укрепващото нац. съзнание на българите в Македония. Обикаля много селища, за да събира дарения за дострояването на бълг. храм „Св. Стефан“ в Цариград. Под постоянния надзор е на грц. владика Милетий, който внушава на тур. власт, че е „размирник на империята“. Издават заповед за арестуването му. Започват митарствата от затвор в затвор (в Охрид, Битоля, Солун) и борбата на бълг. общественост за освобождаването му.

След смъртта на баща си Димитър М. поема опеката над най-малкия си брат Константин М, който първоначално учи в Охрид при него. Продължава образованието си в Янинската гимназия (1844-47). През 1847-49 Константин М. е учител в с. Търново, Битолско. Подпомогнат от брат си и от общината в с. Магарево, е изпратен в Атина – следва грц. филология в Историко-филол. ф-т на Атинския ун-т. През 1852 прекъсва образованието си и на път за Македония посещава Зографския манастир, където изучава „славяноруска граматика и синтаксис“. Известно време учителства в с. Магарево. През есента на 1856 със съдействието на брат си заминава да учи в Русия. Прекарва няколко месеца в Одеса, Киев, Смоленск, в с. Минино (в имението на Ал. Рачински). През авг. 1857 се записва в Историко-филол. ф-т на Московския ун-т, който посещава 3 г. Един от учредителите на Московската бълг. дружина „Братски труд“. Близкият контакт с членовете на дружината – Р. Жинзифов, Н. Бончев, В. Попович и др., и преди всичко с Л. Каравелов, формира творческите му интереси, помага му да възприеме научни принципи в областта на фолклористиката. В Македония, заедно с брат си, Константин М. записва нар. песни и др. умотворения, които донася в Москва. Постоянно получава нови материали от Димитър М., записва песни от свои сънародници студенти, обработва и систематизира събраното. Ценна подкрепа му оказва Каравелов, който подготвя и през 1861 издава сб. „Памятники народного быта болгар“. Обменят си информация, Каравелов си води бел. от ръкописните записи в тетрадките с нар. песни на Димитър и Константин М. Константин М. участва в сбирките на дружината „Братски труд“, сътрудничи на печатния ѝ орган сп. „Братски труд“ – обнародва свои стих. : „Сираче“, „На санцето“ (1860, № 1). Публикува стихотворни творби и в сп. „Български книжици“ – „Щупелка“ (Кавал), „Не пиян“, „Бисера“, „Голапче“ и др. (1858, № 15, 19, 24; 1859, № 22), в. „Дунавски лебед“ – „Тъга на юг“, „На чужина“ (№ 20, 1860). Константин М. е автор на 15 стих., свързани с основни проблеми в развитието на бълг. поезия. В тях особено силна е носталгията по дом и родина. Худ. творчество на Константин М. поставя въпроса за зависимостта между диалект и нац. книжовен език, нар. худ. култура и индивидуален творчески акт. С превода на „Православни църковни братства...“ дава отпор на онези, които са склонни да приемат унията като средство за разрешаването на църковния въпрос. Усилията на Константин М. да издаде в Русия подготвяния от него сб. остават напразни. Димитър М. настоява да се върне в родния край. изпраща обявление до в. „Дунавски лебед“ за набиране на спомоществователи.В това обявление, озаглавено “Оглас”, той отбелязва откъде са записани песните:

Константин М. напуска Москва. Преди да се прибере в Македония, посещава Виена, където се среща с хърватския епископ Й. Щросмайер, който му предлага гостоприемство в седалището си Дяково и му обещава материална подкрепа за обнародването на сб. Константин М. обработва събраните песни, преписва ги, но с бълг.., а не с грц. букви, с каквито са били записвани първоначално. Сб. излиза през юни 1861 под загл. „Български народни песни“. Радостта му е помрачена от късно достигналата до него вест за арестуването на брат му. Вместо за Струга Константин М. потегля за Цариград. Разбрали самоличността му, тур. власти го арестуват и хвърлят в затвора. Усилията на цариградските българи и на Щросмайер за освобождаването на Константин и Димитър М. остават безуспешни. Те умират в затвора, според някои отровени, според официални документи – от върлуващия по това време тиф.

М. остават в историята като просветни дейци, общественици и преди всичко със сб. „Български народни песни“. Предг. му е написан от Константин М., но изразява възгледите и на Димитър М. В него се посочват имената на певици и местата, където са слушани и записвани нар. умотворения; прави се класификация на песните; изясняват се езиковите принципи, от които се ръководят съставителите. М. имат намерение да представят образци от фолклора от различни части на Б-я. Но не успяват да го осъществят – значителна част от материалите е от Македония. Песните в сб. са обособени в 12 раздела: самовилски, църковни, юначки, овчарски, хайдутски, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски, жетварски и т. нар. „други стари“, към които са включени творби, „во кои повече се представят да говорят дървета, птиците и други животни“ (с. 39). След тези раздели следват: детски игри, сватбени, обичаи, верования, предания, собствени нар. имена, пословици, гатанки.

Накрая в азбучен ред под загл. Slova са пояснени непознати и редки думи, след тях по селища са посочени имената на спомоществователите от Б-я, Сърбия, Херцеговина, Дубровник, Чехия – В. Д. Стоянов, М. Балабанов, А. Шенуа, П. Прерадович, М. Фиалка и др. В „Български народни песни“ по полит. съображения не са включени всички материали, които Константин М. е притежавал. Сб. прониква в много селища на Б-я. Някои негови читатели като учителя Никола Габровец от с. Айдемир го преписват по няколко пъти, въпреки големия му обем – 542 с. За „Български народни песни“ и за неговите съставители се появяват възторжени отзиви от Л. Каравелов, Хр. Ботев, Р. Жинзифов, П. Р. Славейков, И. И. Срезневски, М. Фиалка и от др. бълг. и чуждестранни писатели. В. Д. Стоянов обнародва в превод в чеш. периодика песни от сб., дава висока оценка на родолюбивото дело на М. Каравелов се позовава често на сб., Жинзифов посвещава на съст. му стих. („На Братя Миладинови“) , Каравелов – повестта „Българи от старо време“, чехът Св. Чех – одата „На братя Миладинови“, полякът В. Володзко – повестта „Кървава придобивка“. Сб. е настолна кн. на Ив. Вазов, Ст. Михайловски, П. П. Славейков, П. Яворов.

Съч. Български народни песни, собрани од Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани од Константина. Загреб, 1861.Православни църковни братства во Югозападната Русия [от Ив. Флеров]. Москва, 1858. Избрани съчинения. Под. ред. на В. Каратеодоров. С., 1941. Съчинения. Писма, дописки и стихотворения. Под ред. на Н. Табаков. С., 1943, 1965. Преписка. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964. Български възрожденски книжовници от Македония. С., 1983, 124-165.

Лит. А р н а у д о в, М. Братя Миладинови. Живот и дейност (1810, 1830 – 1862). С., 1943, 2 осн. прераб. изд. С., 1969. Д и н е к о в, П. Делото на Димитър и Константин Миладинови. С., 1961. К о н с т а н т и н о в, Г. Братя Миладинови. Лит. очерк. С., 1961. Т а б а к о в, Н. 1. Братя Миладинови. Биогр. очерк. С., 1963; 2. Братя Миладинови. Биография. С., 1966. Ш а п к а р е в, К. Материали за животоописанието на преснопаметните братя Хр. Миладинови, Димитрия и Константина. 2. поправено и попълнено изд. (По случай 50-год от трагическата им смърт в Цариградските темници) (с прибавление нещо за живота и дейността на Нако С. Станишев и на двамата още народни ветерани, Миладинови ученици и негови подражатели пок. Андроник К. Йосифчев и Янаки Стрезов... (Предсмъртен труд). –В: За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма. С., 1984, 373-501. М и л а д и н о в а-А л е к с и е в а, Царевна. Епоха, земя, хора. 2 доп. изд. Съст., коментар и бел. Ел. Миладинова. С., 1985. Р а й к о в, Д. Димитър и Константин Миладинов. Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха. С., 1986. Димитър и Константин Миладинови. Библ. указател. Благоевград, 1990. Братя Миладинови и българската култура. Доклади от научната сесия за братя Миладинови. – Благоевград, 21-23 юни 1990. С, 1991. Сборникът Н. Кайчев, М и н к о в а, Л.,

Д. Леков