“Мирозрение”, сп.

„МИРОЗРЕНИЕ“. С п и с а н и е п о м е с я ч н о – научнопопулярно, езиковедско, истор. издание. Излиза във Виена от септ. 1850 до юни 1851, 5 бр. Отпечатва се в Мехитаристката печ. Мото: „Благодари се на сегашното, а търси по-доброто!“. Продължава да излиза в Букурещ през окт., ноемв. 1870 под загл. „Мирозрение или български инвалид. Списание повременно“, 2 бр. Отпечатва се в печ. на К. Радулеску. Мото: „Свобода и народност и народно учение“. Абонати – над 150 в 18 селища. Издава се в 1000 екз. Ред.: Ив. Добровски. Подпомогнат материално от А. Цанков, Ив. Денкоглу, П. Берон. По всяка вероятност Добровски има за модел фр. сп. „Revue de deux mondes” („Преглед на два свята“). Програма: да разглежда езикови и истор. въпроси, да работи за взаимното опознаване на славяните. Програмата се запазва и при подновяване на сп.: „Първоначялното „Мирозрение“ освен собствено българските предмети е имало за любим предмет и славянството въобще ... Тъй и сегашното „Мирозрение или Български инвалид (негодник)“ се пак ще е славено-българско, сиреч то не ще бъде по-малко славянско, отколкото българско.“ (1870, № 1). В „М.“ преобладават филол. материали. Разглеждат се въпроси, свързани с бълг. език („За азбуката или за произношението изобщо“, 1850, № 1; „Приделоречие (Терминология)“, 1850, № 3; „За церковно-славянския език“, 1851, № 4) и др. Добровски ратува за фонетичен правопис, изхвърля ъ в края на думите, някои букви от азбуката (и, ы, ѫ, ь, ѣ) и ги заменя с други (i, ъ, е, я), разглежда въпроса за члена в бълг. език, апелира към бълг. писатели да се включат в създаването на нова терминология. Публикациите, свързани с истор. минало на бълг. народ, имат задача не само да обогатят общата култура на читателя, но да формират и нац. му съзнание („Повестност славенобългарска“ от Ю. И. Венелин, 1851, № 4). В „М.“ са обнародвани материали за чехи, хървати, руси, за славяните в пределите на Австрия, дава се информация из областта на медицината (1850, № 2), за технически открития (1850, № 1), текущи новини от Б-я и Европа. Публикувани са очерк за Петър Велики с гравюра (1850, № 3), животопис за хърватския бан Пелагич (1851, № 4), информация за П. Берон (1850, № 1), Ив. Денкоглу (1850, № 1). Обнародвани са преводни лит. творби – „Споримата жена от двоица супруги“ (1850, № 1), „Слепият армагски“ (1850, № 3) и др. 
    Лит. Ш и ш м а н о в, Ив. Д. Иван Добровски. – Бълг. преглед, 1896, № 7-8. И г н а т о в и ђ, ђj. Jедан анонимни критичар Вукових следбеника у Бугара. – Ковчежиђ, № 9, 1971. Б о р ш у к о в, Г. История на ..., 82 – 85. Б о з у к о в а, М. Иван Добровски и неговото „Мирозрение“. – Библиотекар, 1983, № 5. 

Д. Леков