Мусевич, Петър (П. М. Бориков)

МУСЕВИЧ, Петър Тодоров ( П.Т.М.-Бориков) – 8. VІ. 1840, Татар Пазарджик, дн. Пазарджик – 14. VІІ. 1914, София – книгопродавец и антиквар, музеен работник, училищен инспектор, обществен и полит. деец. Произхожда от занаятчийско семейство – баща му е кожухар. Учи в общото гръко-бълг. у-ще в Пазарджик (1847-69), в класното у-ще “Св.св. Кирил и Методий” и в протестантско-мисионерското у-ще в Пловдив (1859-64), слушател в Робърт колеж (1866-69). Пътуващ книжар в Македония (1864-66) и в зап. покрайнини (1869-71). Сътрудник на Имперския музей в Цариград (1866-69). Член и деловодител на Бълг. благодетелно братство “Просвещение” (1872-75). Назначен е от Екзархията за секретар на бълг. църковни общини в Македония и за училищен инспектор (1890-95). Директор на основаното от него Търговско у-ще с пансион (1900-14) в София. Обществено-полит. дейност на М. е свързана с борбата за църковна самостоятелност в Македония, с пропаганда на протестантизма, с организацията на образователното дело – инициатор за свикване на учителския събор в Прилеп (31. VІІІ. 1871). Подпомага осв. движение – набира средства и установява връзка със слав. к-ти в Одеса и Москва (1875). Арестуван след Априлското въстание (14. V. 1876) и осъден на смърт – освободен с намесата на англ. консул в Цариград. Участва в Руско-тур. осв. война като сътрудник на Червения кръст. През срб.-бълг. война (1885) със собствени средства урежда болница и работи в нея. Сред основателите на Нар. партия в Изт. Румелия, нар. представител в Областното НС. Малтретиран и преследван по полит. причини през режима на Ст. Стамболов, затворник в Черната джамия (1886), емигрант в Русия (1886-90), екстерниран в Сърбия (1890-95). Лит. дейност на М. започва в края на 60-те г. – когато сътрудничи на в. “Македония”, а през 70-те г. – на в. “Право”, “Турция” и “Век”. Материалите, които пише, съдържат ценни сведения за населени места и жители, за разпространение на книжнината и протестантизма в Македония. Автор на документални произведения: пътеписни и автобиогр. бележки. Фондообразувател – НБКМБИА, ф. 605. Съч. До г-да народните представители (изложение от П. Мусевич). С., 1911. Лит. Н а ч о в,Н. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877. С., 1921. Ч и л и н г и р о в, Ст. Български читалища преди Освобождението. С., 1930. П а р и ж к о в, П. Света длъжност и почетно занимание. Книгопродавецът Петър Тодоров Мусевич-Бориков. – В кн. му: Възрожденските книжари. С., 1980. Г а л ч е в , И. Както будеше народа.- Отечество, 1986, № 23.

К. Михайлов