МУТЕВСКИ, Тодор (Тонко) (1839, Троян –1909, ). Първоначално образование получава в родния си град, а по-късно учи в Търново, Вършац (Унгария, 1857–1859) и Болград (Украйна, 1859). Междувременно учителства в с. Лесичарка (Габровско, 1854) и Николол (1855), Мачин (1856). Заради революционната си дейност е принуден да емигрира в Румъния, където преподава в Галац (1862–1866) и Провадия (1867). По време на обучението си в авторитетното укр. училище М. се запознава с творчеството на видни представители на рус. литература: Гогол, Пушкин, Некрасов, Херцен, Добролюбов, Чернишевски. Общува с Г. С. Раковски, докато следва в Русия и Румъния, като остава запленен от революционните му идеи. По инициатива на М. през 1867 се открива училище в Провадия, в което учениците се обучават само на бълг. език по взаимоучителната метода. Усилията му са насочени за решаване на бълг. църковен въпрос като противовес на засиленото грц. влияние в бълг. образование. Две години по-късно с негова помощ се изгражда и нова училищна сграда в града. От Провадия и околните селища (Петров дол, Равна, Черковна, Девня) М. привлича за съмишленици (Панайот Николов, Никола Панайотов, Стоян Панайотов, Иван Димитров, Стоян Генов, Стоян Балтаджиев) и създава първия революционен комитет в този край. Като опълченец на Руско-турската война е арестуван в Русе през 1876, но след година е освободен. След Освобождението заема обществено-административни длъжности в Нова Загора, става депутат в Народното събрание.
По време на престоя си в Румъния М. се отдава на книжовна и публицистична дейност. Издава две брошури „Отечество или старо огнища“ (1862) и „Отечество, свобода или смърт“ (1863). Във второто съчинение включва посвещение към бълг. народ („Цветущите българи“) и стихотворения с революционно-патриотична тематика. Заедно с Г. С. Раковски създава литография „България 1866 година“. Популярната книжка „Календарче за 1870“ е единственото издание, публикувано в бълг. печатница в Русе. През 60-те и 70-те години на XIX век сътрудничи на вестниците „Македония“ (1867–1869), „Турция“(1869) и „Право“ (1870), където публикува материали, свързани с църковно-освободителното движение. Макар и малко известен, М. е една многостранна личност, развиваща различни обществено-културни дейности в учителското, книжовното и националноосвободителното дело.
Съч.: Отечество или старо огнища. Букурещ, Кралска печатница, 1862. Отечество, свобода или смърт. Белград, 1863 [Подп. Т.И.В.М]. Поглед към народний въпрос. Писал Тонко И. Мутевский. Будим, Кралевска училищна книгопечатня, 1867. Припяство за народния успех. Казано от Тонка И. Мутевский. Букурещ, 1867.
Лит.: [Бележка за Тодор Мутевски]. – Поборник-опълченец. Биографическо илюстровано списание за българските народни дейци, действащи за освобождението на България, 1898, кн. 4, с. 24–26. С т о я н о в, М. Българска възрожденска книжнина: аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания (1806–1878). С., 1957, с. 252. М е д ж е л и е в, Г. Тодор Мутевски – Родна реч, XXXV, 1991, кн. 9–10, с. 39–40. Б и л я р с к и, Б. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895–1905 (Протоколи от конгресите). – Българска историческа библиотека, 5, София, 2002, с. 260. С т о и л о в, Р. Тодор Мутевски – просветител и поборник – в-к Трета възраст, 15 дек. 2019.
А. Спасова
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката