НАЙДЕНОВ, Иван Иванов (21. III. 1834, Казанлък – 15 IX. 1910, Пловдив) – журналист, публицист, преводач, издател, учител, общественик. Роден в семейството на абаджия. Учи в родния си град. Учителят му Филип Велиев, е един от първите преводачи на Омир, го препоръчва за преподавател в Куленската махала. Ученик на Н. по това време е Христо Т. Стамболски, с когото по-късно го свързва приятелство. През 1855 заминава за Цариград и започва работа като писар в търговска кантора по препоръка на Хр. Тъпчилещов. Отново с неговото съдействие постъпва в грц. у-ще в Куручешме; изучава фр., грц., тур. език. От 1858 е певец -–псалт в бълг. църква. Учител, по препоръка на П. Р. Славейков, в бълг. у-ще във Фенер (от 1858), където преподава бълг., старобълг., тур. език и математика. Григор Пърличев взема уроци по български при Н. по време на пребиваването си в Цариград. Н. участва с други бълг. младежи в политически кръжец „верните приятели”, наподобяващ грц. Филики етерия. Един от основателите на читалището в Казанлък през 1860, както и на Цариградското читалище през 1866. Участва активно в създаденото през 1870 в Цариград печатарско дружество „Промишление”, а през 1875 е избран за негов председател. Участва в борбата за църковна независимост. Развива дейност срещу униатите и привържениците на Патриаршията. Сближава се с Иларион Макариополски, със Светослав Миларов, с Георги Груев, със С. С. Бобчев. Заточен заедно с екзарх Антим I в Ангора, Мала Азия (1877 - 78). Капукехая на Бълг. екзархия в Цариград (1878). След Освобождението се установява в Изт. Румелия. Околийски и окръжен управител на Карлово (1879), на Татар Пазарджик (от 1880), а от 1885 – на Хасково. Привърженик е на Народната партия, депутат в Първото областно събрание. След детронацията на княз Александър Батенберг е арестуван за 20 дни и остава без работа. Назначен е за екзархийски надзирател в бълг. у-ща в Одринско (1888 - 92). От 1892 се установява в Пловдив, където е помощник кмет и училищен настоятел. Произнася прощалното слово на гроба на П. Р. Славейков (1895). Дописен член (1881) и редовен член (1884) на БКД (дн. БАН).
Редактор на в. “Право” (1869–73). В него развива идеята за създаване на специализирани бълг. у-ща: земеделски, индустриални, духовни, рисувални и на висше бълг. у-ще. Отразява живота на бълг. читалища, женски дружества. След спирането на в. “Право”, със съдействието на Хр. Стамболски, получава разрешение да издава в “Напредък”, който продължава линията на в. „Право”. Н. следва умерената линия по църковния въпрос, вестникът му се налага като официоз на Екзархията. Участва в редактирането на в. „Шутош”, заедно с П.Р.Славейков. Сътрудничи на сп. “Български книжици” през 1860 (привременен ред. на кн. 30 и 31 от г. IV и кн. 32-34 от г. V), в. “Турция” – през 1866 и “Македония” – през 1871. Отговорник на сп. “Читалище”. Издава учебник по математика и фр.-бълг. разговорник. В сп. “Български книжици” помества побългарената повест “Благовъспитани деца (французка приказка)” (1860, № 8), материали за Китай, Индия, преводи, афоризми, любопитни факти. Автор на книга с мемоари (ръкопис), в която отразява 22 г. си работа в Цариград. През 1912 г. в сборник “Казанлък в миналото и днес”, Т. I, са публикувани спомените му “Заточението ми с първия български екзарх Блаженопочившия Антим I”, а С. С. Бобчев помества личните му записки за “Неговът 17 дневен затвор в Цариград”. Н. е увлекателен разказвач, с усет за детайлите. Превежда “История на българите” от К. Иречек, “Духът на законите” от Ш. Монтескьо и “Нахлуването на турците в Европа” от грц. автор, останали в ръкопис. Материали за Н. в НБИВ-БИА, ф. 3 (И. Найденов).
Съч. Францушко-български разговорник. С приложение -азбуквата францушка и кратки правила за четението и произношението й. Издава … с иждивението на г. Добря Кехаев. Цариград - Галата, 1858. Кратка числителница, съставена от… , а издадена от Българското цариградско читалище за употребение в първоначалните училища. Цариград, 1869.
Лит. Иван Найденов. 21 март 1834-15 септ. 1910 год. – Родопски напредък, 1910-1911, № 1. Б о б ч е в, С. 1. Иван Найденов. – В: Казанлък в миналото и днес. Кн. 1, С., 1912, 102 - 104. 2. Неговът 17 дневен затвор в Цариград, 129 - 147. 100 години БАН. С., Т. 1. 1969, с. 458. Д о й н о в, С. С желание да бъдат полезни (Т. Бурмов, М. Балабанов, Ив. Найденов). – Във: Върхове на българската журналистика. С., 1976, 231-266. Б о р ш у к о в, Г. История на българската журналистика. С., 1976, 119, 242, 244, 319-321. М а ж д р а к о в а – Ч а в д а р о в а, Огн. „Дружината на верните приятели” в Цариград и Г. С. Раковски. – Исторически преглед, 2004, № 5-6, 187-212. М и р ч е в а, К. Присноблаженото „Право” и развратната „Свобода” (Из историята на полемиката Любен Каравелов–Иван Найденов).– В: Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. дфн Николай Аретов. С., БАН, 2016, 276-290. П е н ч е в, П. Възрожденецът Иван Найденов (1834 – 1910) между либерализма и консерватизма. – В: Казанлък в миналото и днес, кн. IX, УНСС, 2016, 134-145. А р е т о в, Н. Иван Найденов: за право и напредък. Мемоари, Писма. С., 2019.
Л. Михова