“Напредък”, в.

“НАПРЕДЪК“. В е с т н и к   з а   н а р о д н и, п о л и т и ч е с к и  и  к н и ж е в н и  н о в и н и – обществено-полит. и общообразователен вестник. Продължение на в. „Право“, чиято номерация следва. Излиза в Цариград от 5 юли 1874 до 10 юни 1877 седмично, 3 непълни г., 135 бр. Отпечатва се в печ. на Д. Арамиан. Притурки: към № 128 и 129, 1877. Ок. 1000 абоната в 20 селища. Ред.: Ив. Найденов; за кратко време в ред. работят П. Р. Славейков и С. С. Бобчев. Сътрудници: П. Р. Славейков, Ив. Славейков, Ив. Вазов, С. С. Бобчев, Н. Начов, П. Иванов, Хр. Захариев, П. Мусевич, В. Хр. Радославов, Св. Миларов, Д. Хранов, Н. Михайловски и др. Програма: „Ний не предлагаме нова програма за новийт си този лист, а ще следуваме с истото безпристрастие и откровеност и в „Напредък“, както и в „Право“ да разискваме разните и от голяма важност за народа въпроси“ (№ 1, 1874). Първоначално следва по-умерена политика от „Право“. По-късно, във връзка с Априлското въстание 1876, вестникът става по-критичен и настъпателен, поради което е спиран 4 пъти от тур. цензура. Съдържанието на „Н.“ е разнообразно. Това доказват и неговите рубрики – уводни ст., „Дописки на „Напредък“, „Книжевен и научен отдел“, „Политически новини“, „Смес“, „Телеграми“, „Писма и отговори“, „Известия“, „Подлистник“. „Н.“ стои близо до Екзархията, затова е смятан за екзархийско изд. Води борба за запазване на културните ценности от посегателствата на гърците, противопоставя се на опитите на фанариотите да елинизират българите; ратува за изкореняване на фенерската система в организацията на бълг. църква. Осведомява за събития в страната – независимо че е против рев. движение, отразява събития и факти, свързани с Априлското въстание – първоначално внимателно и тактично, по-късно с обширни материали („Смущенията в България“, „Последните новини из България“, № 91, 1876). „Н.“ съобщава за междунар. отзвук от въстанието (№ 94, 95, 96, 1876), дава информация за лейди Е. Странгфорд, пристигнала в Б-я по повод на Априлското въстание ("Благотворителната деятелност в Пловдивската област“), № 113, 1877. Поставя въпроса за реформите в Турция в критичен план, обвързва събитията в Б-я с т. нар. Изт. въпрос. На стр. на вестника, най-вече през 1874-75, широко са застъпени проблемите на образованието, културата, литературата. Обсъжда се състоянието на училищата в страната, посочено е значението на образованието за пробуждането на народа („Българското училище на Фенер“, № 9, 1874), дават се сведения за проведените училищни събори. Голямо внимание е обърнато на читалищната дейност. По този повод П. Р. Славейков обнародва ст. „Нашето читалище“ (№ 37, 1875), в която включва стих. „Не сме народ, не сме народ, а мърша“. „Н.“ апелира за създаване на различни сдружения („Да се дружим“, № 5, 1874) – благотворителни, просветни, женски и др. Разглежда актуалния проблем за всяка нац. журналистика, която трябва да представи „деянията на разните народи с техните причини и последствия във възможно ясна, пълна и правдива картина“ („Вестникарството и въпросът“, № 55, 1875). „Н.“ се обявява в защита на фонетичния правопис (№ 9, 1874), препоръчва звучната метода на обучение. Още в първите бр. на вестника е отпечатана драмата в стихове на Св. Миларов „Падането на Цариград“ (№ 2, 4, 1874), от която излиза само началната част, тъй като „Н.“ е спрян и ред. му е хвърлен в затвора заради тази публикация. Вазов обнародва стих. „Ода за 11-ий мая“ (№ 46, 1875), „Сбогом на Витош планина“ (№ 58, 1875), „Луиза“ (№ 66, 1875); Славейков – „Не ни бива“ (№ 39, 1875). Със стихотворни творби сътрудничат и П. Иванов („Малко има на този свят...“, № 15, 1874); „Малко дете като бях“, № 20, 1874; „Глас на българина в Македония“, № 31, 1875, и др. К. П. Стефанов („Из живота ми“, № 28, 1875) и др. В „Н.“ са публикувани и разкази – „Ужасна нощ“ (№ 15, 16, 17, 1874/, „Поп Шейтан“ (№ 18-27, 1874-75), фейлетони от С. С. Бобчев – „Подир Великден“ (№ 89, 1876), „Кавалът от Батя № 2“ (№ 90, 1876), отзиви за новоизлезли кн. – за „Книговище ...“ от Ив. Богоров (№ 1, 1874), за „Периодическо списание“ (№ 10, 1874). Вестникът счита превода на „Тарас Булба“ от Н. В. Гогол, прев. Н. Бончев, за „безобразен“; упреква ред. на „Периодическо списание“, че е променила правописа на диалога „Мати Болгария“ от Неофит Хилендарски Бозвели (№ 10, 1874); препоръчва „Ръководство за словесност“ от Д. Войников (№ 9, 1874), сп. „Знание“ на Л. Каравелов (№ 28, 1875); дава положителна оценка на живописта на Н. Павлович (№ 22, 1874).

Лит.  Б о р ш у к о в, Г. История на ..., 319-321. А р е т о в, Н. Иван Найденов: за право и напредък. С., 2020

Д. Леков