„НАРОДНОСТ“. Б ъ л г а р с к и й в с е о б щ в е с т н и к – обществено-полит. вестник. Излиза в Букурещ от 24 окт. 1867 до 6 юли 1869 седмично, 2 г., 75 бр. Отпечатва се в печ. на К. Н. Радулеску. Орган на ТЦБК. Притурки: Прибавка (1 л.) към г. 1, № 4, 13, 25 и 28 и брошура „Помежду нас“ от С. Г., 5 ноем. 1867, 12 стр. (към г. 1, № 9). Мото: „Правдата е основът на царщините. Само праведното удовлетворение на народностите ще заздрави всеобщий мир“. От № 40, 20 септ. 1868 „Н.“ се списва и на рум. език (паралелен текст). Ред.: Ив. Богоров; от г. 1, № 11 ред к-т: П. Кисимов, Ив. Грудов, Ат. Андреев със сътрудничеството на Ив. Касабов. Сътрудници: Б. Запрянов, Н. Планински, П. Кисимов, Р. Жинзифов, С. Палаузов, Ив. Кършовски, В. Д. Стоянов, Д. Великсин, Д. Войников, Ив. Мънзов, Н. Сукнаров, Л. Каравелов, В. Ст. Берон и др. „Н.“ отразява възгледите и политиката на ТЦБК. В началните му броеве се долавят тенденции към дуализъм; по-късно, след разтурянето на ТЦБК, вестникът се революционизира – дава сведения за четническото движение, информира подробно за четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа. Обнародва материали за злодеяния на полит. власт, за осв. движения в различни страни, за Изт. въпрос, отразява хода на църковната борба. Води полемика с в. „Македония“, „Дунавска зора“, „Дунав“ по различни въпроси. Обявява се против великосрб. шовинизъм на в. „Световид“, „Видовдан“. Худ. л-ра е представена преди всичко чрез стих. на: Р. Жинзифов („Нова година“, № 21, 1868; „Недопеяна песня“, № 35, 1868; „Певец пред смъртта си“, № 28, 1869), Д. Великсин („Сонет за госпожица Е. К., № 43, 1868); „Сонет за госпожа Адела Хомер де Хели ...“, № 17, 1869), Д. Войников („Песента на бълг. войник“, № 37, 1868), Ив. Кършовски („Сърбска парада“, № 28, 1868; „За похода на бълг. чети под предводителството на воевода П. Хитова в 1867 г.“, № 30, 1868; „Глас из Стара планина“, № 36, 1868), Н. Сукнаров („Към България“ и „Към враговете на България“, № 40, 1868) и др. В „Н.“ са публикувани повестта на Л. Каравелов „Войвода“ в превод на рум. език (№ 14-21, 1869) и негови полит. ст. Вестникът е популярен всред бълг. емиграция в Румъния, внасян е нелегално в Осм. империя. „Н.“ излиза и след Освобождението в София – от 17 ян. до 22 март 1880, 7 бр.
Лит. Б о р ш у к о в, Г. История на ..., 248-254.
Д. Леков
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката