Начов, Никола Енев

НАЧОВ, Никола Енев (20. ІХ. 1859, Калофер – 29. ІХ. 1940, София) - изследовател на Бълг. възраждане, библиограф, историк, краевед. Баща му е абаджия. Остава сирак, отгледан е от свои роднини. Учи в Калофер във взаимното у-ще (1869-70), в класното у-ще (1874-75), в Априловската гимназия в Габрово (1875-76). Завършва мъжката гимназия в Пловдив (1884). Учител в Перущица (1885), в Земеделското у-ще в Садово, в София (1891-1914). Работи като чиновник (1915-18), в Университетската б-ка (1922-28). Дописен (1884) и действителен член на БАН (1906). Автор е на стих., разкази, повести и пътеписи. Известност добиват творбите му “Бунтовници” (1898) и “Дядо Генко Севдата в София” (1902). На неговите стихотворения обръща внимание П.П. Славейков, на прозата му - д-р Кр- Кръстев (1898). Превежда от рус. език стиховедско изследване. Интересите му в тази посока продължават в статии за първите познания по стихотворство на Ив. Вазов, организацията на бълг. нар. песни. Н. е сред първите, които провеждат културологични изследвания – за хаджийството, спомоществувателите, за Одеса и Цариград, като бълг. духовни средища. Представя сведения за образователното дело в родния си град. Изследва живота и делото на Д. Великсин, Н. Йоанович, Захарий Круша, Ст. Богориди, Б. Петков, Бачо Киро, К. Величков. Откроява се интересът му към Хр. Ботев – споровете около родното му място, преводите му, неточности в биографиите и съчиненията му, изд. от З. Стоянов и Ив. Клинчаров. Един от първите бълг. архивари – издава материали от Е. Кърпачев и Хр. Тъпчилещов. Траен интерес проявява в областта на библ. – пише очерк за основоположника й Ив. Шопов, обнародва 3 статии с добавки и поправки към “Български книгопис за сто години” от Ал. Теодоров-Балан. Оставя спомени за Руско-тур. осв. война 1877-78 – “Писма из разширената българска земя” (1877-78). Псевд.: Нанчо Донкин. Съч. Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото й начало до края на 1886 г. Шумен, 1889. Ръководство по стихосложение (По рус. изд. на М. Бордовски). Плд, 1894. Калоферската мъжка св. обител. С., 1895. Към историята на новобългарската библиография. СПб., 1905. Бачо Киро Петров. Бяла черква. С., 1910. Христо Ботйов /Биогр. скица/. С., 1918, 1931. Иларион Макариополски, митроп. Търновски. По случай 50 г. от смъртта му. С., 1925. Цариград като културен център на българите до 1877 г. С., 1925. Калофер в миналото (1707-1877).С., 1927. Из ръкописите на Еня Хр. Кърпачев. С., 1932. Христо П. Тъпчилещов. Живот и неговата обществена дейност. С., 1935. Лит. Б р а к а л о в, Ив. Т. Биография на Никола Начов. С кратък очерк на просветната и книжовната му дейност /1859-1929/. б.г. Ш и ш м а н о в, Ив. Д. Забележка за Паисиевата история от Н. Начов. – Бълг. прегл., 1894, № 1.Х а д ж о в, Ив. Христо Ботев. Биогр. скица.- Развитие, 1918, № 7. М о с к о в, М. “Мара, бяла българка” в нашия народен епос. – Развитие, 1918, № 17. Б а к а л о в, Г. Христо Ботев. По повод биографията му от Н. Начов. – Съвременна мисъл, 1919, № 3. “Калофер в миналото” /рец./. – Учил. прегл., 1927, № 8. К а р о л е в, Р. М. Никола Начов. – Летописи на БАН, 1929, № 11. Ф е т в а д ж и е в, М. Никола Начов. – Заря, № 2607, 1930. Д и н е к о в, П. “Из ръкописите на Еня Хр. Кърпачов” от Н. Начов. – Лит. глас, № 161, 1932. Т р а й к о в, В. Никола Начов като библиограф и книжовник. – Год на ББИ, 1955, № 5.

К. Михайлов