НИКОЛИЦА – СПАСО-ЕЛЕНИНА, Станка (1835, с. Арнаут, дн. Пороище, квартал на Разград – 7. XII. 1920, Разград) – книжовничка, общественичка, учителка. Учи в Разград при Н. Икономов, който я насочва към рус. и срб. л-ра, съдейства за нейното интелектуално и творческо формиране. През 1852 той става неин съпруг и остават в бълг. лит. живот като една от първите лит. двойки в Б-я. Учителства в девическите у-ща в Разград (до 1866) и Русе (1866-71). След 1871 се завръща отново като учителка в Разград, където остава до края на живота си. Проявява се като общественичка – членка е на разградското женско д-во, подпомага морално и материални женското благотворително д-во „Ступанка“ в Русе. Майка е на девет деца – седем дъщери и двама сина. Шест от дъщерите ѝ тръгват по нейния път – стават учителки.
Н-С.-Е. е първата бълг. преводачка на срб. писател Д. Обрадович – превежда части от негови съч., които Н. Икономов издава в отделна кн. под загл. „Две приказки за ...“. Чрез превода си тя се утвърждава като първата българка, поставила принципно въпроса за еманципацията на жената, за ролята ѝ в семейството и в обществото. Н.-С.-Е. пропагандира своите възгледи и чрез своеобразния вензел на името си, в който вплита имената на своя съпруг (Никола), на баща си (Спас) и на майка си (Елена). Чрез превода си тя за първи път в Б-я разглежда в нравствено-филос. план проблема за отчуждението. Преводът има значение и с худ. си качества. Вживяла се в оригинала, Н.-С.-Е. превежда точно, с лекота и вдъхновение, на известни места със завладяваща емоционалност и образност. Кн. „Две приказки...“ е въведена като учебно помагало в някои бълг. у-ща през Възраждането. Н.-С.-Е. подготвя за печат преводите „Многострадална Геновева“ и „Касиа царица“, „роман добър и предобър“, които остават неиздадени.
Съч. Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца... Белград, 1853.
Лит. Б а б е в, Д. Първите наши писателки. – Вестник на жената, № 293, 1927. Д и н е к о в, П. Станка Николица, една забравена българка. – Вестник на жената, № 512, 1932. В о й н и к о в а-П у н д е в а, Ал. Българката през епохата на Възраждането. С., 1940, 45-48. П а с к а л е в а, В. Българката през Възраждането. С., 1964, 47-48. П о п о в, А. Станка Николица-Спасо-Еленина. – Лудогорска правда, № 67, 1970. Л е к о в, Д. 1. Станка Николица-Спасо-Еленина. – Лит. история, 1978, № 2; 2. Станка Николица-Спасо-Еленина – първата преводачка на Доситей Обрадович в България. – В кн. му: Българска възрожденска литература... Т. 1., 114-126.
Д. Леков
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката