ОДЕСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ

ОДЕСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ – създаден в началото на 40-те г. на XIX век в Одеса. Съществува ок. десетилетие. Негови членове са: Н. Геров, Д. Чинтулов, Ив. Богоров, Б. Петков, Ел. Мутева, Д. Мутев, Н. Касапски, З. Княжески и др. На сбирките му, провеждани обикновено в дома на Мутеви, се разискват въпроси, свързани с литературата, историята, фолклора, политиката. Водят се полемики за изграждащия се бълг. национален книжовен език, за учебното дело, за духовния и обществения живот в Русия. Обменя се информация за новоизлезли бълг., рус., западноевропейски книги. Творческите интереси на членовете на О. л. к. са разностранни. Още в Одеса някои от тях се изявяват като преводачи – Ив. Богоров издава „Математическа география“ (1842), която става повод за филол. дискусия между него и Н. Геров; Б. Петков – „Нещо за безграмотните человеци“ (1843), „Психология или душесловие за учение на децата“ (1844); Н. Касапски – „Богатство и слава (от) Гелерт“ („Любословие“, 1846, № 18 – 20); Ел. Мутева работи върху превода „Райна, блъгарска царкиня. Приказ на А. Т. Велтмана“ (1852). Участниците в О. л. к. са първите събирачи и популяризатори на бълг. фолклор. Богоров издава първия бълг. фолклорен сборник „Български народни песни и пословици“ (1842). Геров записва песни, пословици, поговорки. Мутева превежда „Турски приказки“, обнародвани посмъртно („Български книжици“, 1858, № 11, 14). Геров, Богоров, Касапски са едни от първите строители на бълг. национален книжовен език. Геров и Касапски се включват в дискусиите за лексиката, морфологията, синтаксиса на бълг. книжовен език. Богоров издава „Първичка българска граматика“ (1844), чрез която се противопоставя на филол. принципи на първата бълг. литературна генерация. Членовете на О. л. к. са пионери в областта на новобълг. поезия. Скоро след установяването си в Одеса Богоров пише стихотворението „Отечество“, чрез което поставя въпроса за обединяване на духовния и обществения потенциал на формиращата се бълг. нация. Касапски продължава тази актуална тематика посредством одеското си стихотворение „Желание“ (1842). Чрез преводите, интимните и гражданските си стихотворения, създадени в Одеса, Геров се утвърждава като пръв модерен новобълг. поет, наложил силаботоническото стихосложение в бълг. поезия, автор на първата бълг. поема – „Стоян и Рада“ (1845); Ел. Мутева е една от първите новобълг. поетеси; Д. Чинтулов – пръв бълг. революционен поет. В О. л. к. се формира и един от крупните бълг. лексикографи – в Одеса Геров започва „Речник на блъгарския език“, върху който работи до края на живота си. Дейците от О. л. к. обогатяват жанрово, тематично, идейно бълг. литература, утвърждават се като талантливи педагози, журналисти, публицисти, учени, като дипломати и общественици.

Лит. Л е к о в, Д. 1. Литературни поколения. – В кн. му: Литература – общество – култура. С., 1982, 2 доп. и прераб. изд. Пловдив, 1996; 2. Одеса и формирането на българската литературна интелигенция през Възраждането. – В кн. му: Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. Проблеми. Представители. Прояви. С., 1999; 3. Одеса и първите стъпки на новобългарската поезия. – Там. Д а м я н о в а, Р. Руската епистоларна и поетическа традиция и Одеският литературен кръжец.– Литературна мисъл, 1983, кн. 5. М а н о л а к е в, Хр. Из европейските изкушения на българската възрожденска литература („Стоян и Рада“, „Изворът на Белоногата“, „Маминото детенце“) – Литературна мисъл, 2007, Кн. 1, с. 102, 132.

Д. Леков