ОХРИД (Лихнида) – населено място в Западна Македония, Битолски санджак, Битолски вилает. Разположено на Охридското езеро. Население 10 000 жители. Център на кааза (околия) с 50 000 души, от които 43 000 са българи (останалите са албанци, власи, евреи). През него минава стария римски път “Виа Игнация” – за Солун и крайбрежието. В ранното средновековие – религиозен център: създадена е Охридската архиепископия (Първа Юстиниана). Присъединен към бълг. държава при хан Пресиян (836-852). При цар Самуил тук е преместена бълг. патриаршия. В края на ІХ в. тук е изградена Охридската книжовна школа, начело на която са учениците на Кирил и Методий Климент и Наум Охридски. Тя остава активна и след тяхната кончина: в Равне, Охридско работят граматиците Йосиф и Тихота (първата половина на ХІІІ в.). В средата на ХVІ в. архиепископ е българинът Прохор, сам книжовник и поддръжник на книжовната школа. При него тленните останки на Климент Охридски са преместени в църквата “Св. Богородица”, която става съборна и започва да се нарича с името на светеца. В края на ХVІ в. е посечен от турците архиепископ Варлаам, радетел на книжнината и деец за освобождението на България. Съдбата му е споделена от приемника му Атанасий, който води преговори с неаполитанския вицекрал, с папата, с австрийския император, с испанския крал за общи действия срещу Османската империя. В началото на ХVІІ в. в О. работи черноризец Цветан, а начело на школата е българинът архиепископ Георгий. Налице са здрави традиции – богослужението се извършва на църковнославянски език, в училищата се преподава славянобългарски език, множество книги се разпространяват между населението и в библиотеките на манастирите. В О. отсяда Партений Павлович (1718). От края на ХVІІІ в. започва процес на безогледна елинизация; целенасочено се унищожават бълг. паметници. Въпреки фанариотската политика, населението първоначално не възприема грц. език като застрашаващ бълг. нац. самосъзнание. Благодарение управлението на Джеладин бей в О. е установено относително равенство пред закона на разл. етнически групи и веротърпимост. Опити за богослужене и проповеди на бълг. език правят поп Анастас и учителите Г. Попов, Д. Миладинов, Ян. Стрезов. Населението се включва активно в борбата за независима бълг. църква през 50-те г.; през 1873 с 2/3 от гласовете охридската епархия се присъединява към новоучредената Бълг. екзархия. В 1859 населението настоява пред Вселенската грц. патриаршия да бъде назначен българин владика; заплашват, че в противен случай ще станат католици. След пристигането на нежелания Мелетий, бива подадена молба до правителството за възстановяване на Охридската архиепископия. Борбата срещу него се превръща в главен двигател на развитие на българщината в О. Тя завършва успешно през 1874, когато е посрещнат новоназначения Натанаил Охридски. И след това охридчани са принудени да се борят за връщане на църквата “Св. Климент” и манастира “Св. Наум” в лоното на Българската екзархия (те са дадени от правителството на гърците).
В О. съществуват у-ща през целия период на робството. От края на ХVІІІ в. тук действат килийни учебни заведения. Един от учителите е Г. Попов. Тласък на образователното дело дава Д. Миладинов, който учителства в града (1830-32,1836-39, 1860) и е първият радетел за замяна на грц. език с български; дейността му среща дълго време неразбиране от страна на населението. С помощта на Партений Зографски занаятчиите Г. Мустрев и сина му Никола откриват вечерно бълг. у-ще (1858), унищожено от гръкоманите. През 1860 и 1861 се правят опити за отваряне на други две бълг. у-ща (в махалите Кошица и Вароша), осуетени от владиката. Първото честване на славянските първоучители е през 1861. Назначения за учител Гр. Пърличев (взаимното училище “Св. Климент”, 1862), започва постепенно да преподава на български учебните дисциплини, въвежда бълг. история. През 1866 по негова инициатива е създадена каса на кюркчийския еснаф, подпомагаща училищата. Открива се девическо у-ще с материалната подкрепа на Н.М. Тошков (август 1867); първата учителка е Н. Петкова. На 15.ІХ. 1869 се провежда акция по заемане на главните у-ща в О. от българите и прогонване на учителите-гръкомани. Създава се църковно-училищна община, в чиите ръце преминава образователното дело.Родно място на Гр. Пърличев, Г. Чакъров, К. Шапкарев, Д. Узунов.
Лит. Битоля, 18 януари.- Македония, № 12, 1867, Битоля, 28 януари.- Македония № 13, 1867, Охрид, 1867, майя 25.- Македония, № 34, 1867, П ъ р л и ч е в, Гр. Автобиография. С п р о с т р а н о в, Е. /студия за Охрид/, С н е г а р о в, Ив. Град Охрид. Исторически очерк.- Македонски преглед, 1928, № 1, Албум-алманах “Македония”. С., 1931, с. 44.
К. Михайлов
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката