Павел Божигробски

ПАВЕЛ БОЖИГРОБСКИ (светско име Павел Граматиков) (края на XVIII в., с. Кониково, Енидже-Вардарско, Гърция – 1871, с. Въртокоп, Битолско, Македония) – духовник, книжовник, преводач. Останал сирак, той е отгледан заедно с по-голямата си сестра от чичо си. След като научава, че сестра му е потурчена, напуска родното си село и заминава за Света гора да се покалугери, вероятно в Зографския манастир. В Ерусалим става архимандрит и хаджия, известно време прекарва в Русия. През 50-те г. е протосингел на ерусалимския патриарх и управлява имотите му в Македония със седалище Солун; оказва силно влияние върху него по въпроса за църковната независимост на българите. Дело на П. Б. е построяването на третия метох „Св. Троица” в Гюмендже и на една чешма в същия край. По негова инициатива през 1866 в Солун е открито бълг. училище, което той подпомага с 1000 гроша годишно. През 1866 П. Б. напуска протосингелската длъжност и се отдава изцяло на народополезна дейност. Поради гоненията на владиката Никодим, става игумен на Лесновския манастир край Кратово (1868–1870). През 1870 се връща във Воден и е избран за председател на бълг. община. През 1871 е поканен за председател на общината в Битоля с предложение да бъде избран за митрополит. През окт. с. г. потегля за Битоля, но по пътя се разболява и умира.

Голямата заслуга на П. Б. като книжовник е преводът на Евангелието (Новия завет), който той прави през 1852 на местното боимско наречие, общо за почти цяла юж. Македония, и го отпечатва в печатницата на Киряк Държилов в Солун с гръцки букви за по-лесното му използване. Книгата е известна под името Кониковско евангелие. НБКМ – БИА, ф. 39 (П. Божигробски); ДА – В. Търново, ф. 1278, оп. 1, л. 109.

Съч. Ευαγγελιε να γοσποδα ι σπασα νασεγο Ιησουσα Χριστα, σιγα νοβο τυποσανα να μπογαρσκοι γεζικ. Ζα σεκοω νεδελια οτ γοδινα σπορεδ πρεπισανο ι διοπτασανο οτ μενε Παβελ ιρομοναχ, μποζιγροπσκη προτοσυγγελ, ροδομ Βοδενσκα (επαρχια) οτ σελο Κονικοβο. Σολον, σταμπα Κυριακοβα Δαρζηδεν, 1852. Апостол или деяния и послания Святых Апостол, Чтомая повседневно в церквах во все лето, и начинаемая от праздника Святыя Пасхи и окончаемая до будущия Пасхи с приложением Прокимен и Алилуарий, преписанный от най-поправленних текст, рукою всечестнейшаго во Йеромонасях Павла, бывшаго собрата Славяно-Болгарскаго Зогравскаго Монастыря, иже в Атоне, ныне же, по смотрению божию, протосингелла Йерусалимскаго. Издается ныне иждивением Александра С. Б. Екзарха, одобрением Святыя Великия Христовы Църкве Восточныя. Цареград, 1856; – Второе издание иждивением Таддея Дивитчиана. Цариград, 1871 (загл. е както в първото изд. до думата „текст”, после следва: „второе издание...”). Священное и божественное евангелие новаго завета. Наредено по подобию греческаго издания без приступки к улеснению чтущих священников. Одобрением святыя великия Христовы церкве восточныя и дозволением царския цензуры. Цареград, 1858.

Лит. С т о и л о в, А. Архимандрит Павел Божигробски. С., 1917. Ш а л д е в, Хр. Народното пробуждане в Боймия. – Македонски преглед, 1930–1931, №. 4, 54–60; А н г е л о в, Б. За българския възрожденец Павел Божигробски. – Векове, 1978, №. 2, 89–90. Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници. С., 1983, с. 119. И в а н о в, Й. Български старини из Македония. С., 1931, 181–183. С т е ф а н о в, П. Архимандрит хаджи Павел Божигробски (По повод 120 години от неговата кончина). – Църковен вестник, № 35, 1991.

Н. Капралова