ПЕРИОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО

“ПЕРИОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО“ – първото бълг. научно списание за езикознание, литературознание, история. Излиза в Браила от 1870 до 1876 месечно, 12 кн. Отпечатва се в печ. „Триъгълник“. Орган на Българското книжовно дружество. Притурки: „Разбойници“ от Фр. Шилер, прев. Н. Бончев (към № 1-6), „Книгопис на новобългарската книжнина, 1806-1870 от К. Иречек (към № 7-8), „Тарас Булба“ от Н. В. Гогол, прев. Н. Бончев (към № 7-10). Мото: „Ум царува, ум робува“. Настоятели и разпространители в Браила, Цариград, Русе, Пловдив, Велес. Ред.: В. Д. Стоянов, В. Друмев, Т. Пеев. Сътрудници: М. Дринов, В. Д. Стоянов, В. Друмев, Н. Бончев, Ив. Вазов, Е. Каранов, Й. Ковачев, И. Данев, Ц. Гинчев, Р. Каролев, Г. П. Бояджиев, В. Попович и др. Програмата е в съответствие с основните задачи, които си поставя БКД: „А. Обработване и усъвършенстване на българския език, на българската история и на народната наша словесност въобще. Разпространение на всеобщото просвещение и напредък между народа“, т. е. обнародване на материали, свързани с: възпитанието на младежта, бълг. у-ще, учебната л-ра, „всичките науки, изкуства и художества“, „образованието на народното българско духовенство“, „изучаването на народния бит на българите и въобще на всички съседни народи“, „събиране на различни сведения за изучаването на всичкото българско отечество“, сведения за явния и дружествения живот и дела на просветените народи (№ 1) и др. В уводната ст. в № 1 са посочени трите основни раздела на сп.: „Литературното отделение ще обема белетристически произведения „в стихове и проза“, както оригинални, тъй и преведени от чужди езици; научното отделение ... статии по различните клонове на науките; критическото отделение ... библиографически известия, рецензии и критически разбори на всякакви нови произведения, които се допират в какъв и да е изглед до българский народ и отечество“. В „П.с. на БКД“ са обнародвани капитални произведения на възрожд. л-ра, първите стихотворни творби на талантливи писатели, ст., свързани с преводната л-ра и с формите на нейното проникване в Б-я. Публикувана е част от автобиографията на Софроний Врачански „Житие и страдание грешнаго Софрония“ с бел. за нейния автор от В. Друмев (№ 5, 6); за пръв път бълг. читател има възможност да се запознае с най-популярния диалог на Неофит Хилендарски – Бозвели – „Мати Болгария“, независимо, че не е обнародван в автентичния му вид. В методологическата си ст. „Класичните европейски писатели на български език и ползата от изучаванието на съчиненията им“ (№ 7-8) Н. Бончев поставя въпроси, свързани с подбора, превода, рецепцията на чуждия текст. Вазов дебютира със стих. си „Борба“ (№ 2), „Дунав“ (№ 3), „Борът“ (№ 5-6), „Вярата ми“ (№ 5-6). Р. Жинзифов публикува „Дунавска песня“ (№ 1), И. Данев – „Мари моме...“ (№ 9-10) и „Стамат и Абдулах“ (№ 11-12). В „Научното отделение“ на сп. има публикации, обединени около 2 основни въпроса – бълг. език и история. Проблемите за формирането и утвърждаването на нац. книжовен език занимават Дринов (“За новобългарското азбуке“, № 2; „Азбукето на Българското книжовно дружество и г-н Мушяк (Н. Геров)“, № 9-10), В. Д. Стоянов (“Няколко думи за изучвание и обработвание на българский сегашен език и за народната ни книжнина въобще“, № 1, 2), В. Икономов (“Челешкият език“, по д-р В., № 3) и др. Централните публикации в сп., свързани с историята, са на Дринов. В резултат от проучванията си в чуждестранни книгохранилища, той попада на нови материали за бълг. история (“Нови паметници за историята на българите и на техните съседи“, № 1, 2; „Три грамоти, дадени от император Василий II на българский охридски архиепископ Йоан около 1020 лето“, № 7-8; „Въпрос за българската и сръбската църкви пред съдилището на Лионский събор в 1274 г.“, № 7-8, и др.) Поставя на научни основи проблеми, свързани със съдържанието, разпространението, въздействието, рецепцията на „История славяноболгарская“ (“Отец Паисий. Неговото време, неговата история и учениците му“, № 3). Истор. ст. и студии поместват: Р. Каролев (“За богомилството“, № 3, 4, 7-8), В. Попович (“Паметници“, № 7-8) и др. Бълг. лит. интелигенция следи с интерес третото, „критическото отделение“ на сп. В него Друмев публикува ст. „За критиката“ (№ 2), чрез която оповестява становището на "П. с. на БКД“ по проблемите на лит. критика; Бончев изявява дарбата си на вещ познавач на оригиналното и преводното худ. слово (“Читалище“, повременно списание“, № 4.) В сп. излизат отзиви за „История на българския народ“ (1873) от Т. Шишков, за „Ръководство за словесност“ (1874) от Д. Войников (№ 9-10) и за др. лит., педагогически и научни произведения. Отзиви обнародват В. Попович, К. Иречек. Органът на БКД обръща сериозно внимание и на въпросите на педагогиката. Друмев популяризира становището, че възпитанието трябва да бъде съобразено с духа на времето, с нуждите на обществото (“За отхраната“, № 1-3, 5-6), Бончев разглежда програмите и структурата на различните видове у-ща (“За училищата“, № 3, 4), Й. Ковачев предлага модел за създаване на т. нар. „народно школо“ (“Върху организацията на народните школи“, № 11-12). В „П. с. на БКД“ се посочва значението на бълг. фолклор чрез публикации на нар. песни (ок. 50), записани от Ц. Гинчев, М. Дринов, Г. П. Бояджиев, С. Радулов, В. Д. Стоянов, чрез рецензията на В. Д. Стоянов за сб. „Българский народен сборник“ (1872) от В. Чолаков (№ 5-6). Сп. е посрещнато с интерес от бълг. интелигенция. Ботев дава висока оценка на критическия му раздел. Издаването на „П. с. на БКД“ е подновено след Освобождението. Излиза в София, 1882-1910, с прекъсване през 1897. От 1911 се издава под загл. „Списание на българската академия на науките“.

Лит. А р н а у д о в, М. Българското книжовно дружество в Браила. 1869-1876. С., 1966. Л е к о в, Д. Проблеми на българската литература на страниците на „Периодическо списание“. – Лит. мисъл, 1969, № 4. Б о р ш у к о в, Г. История на ..., 330-331.

Д. Леков