ПÉТКОВИЧ, Андрей Димитриевич (30.ХІІ.1837, Башино село, Велешко, дн. Северна Македония – 12.ХІІ.1897, Бреславл, дн. Вроцлав, Полша) – бълг. поет и преводач, рус. дипломат. Брат на К. Д. Петкович. В края на 40-те г. е учител във Велес. Учи в Ришельовския лицей в Одеса (1854-59). Завършва юридическия ф-т (1860-64) на Петербургския университет с кандидатска степен. Постъпва на служба в Азиатския департамент на М-во на външните работи на Русия. През 1869 е назначен за секретар в рус. консулство в Яш, Румъния. Рус. консул в австро-унгарския гр. Фиуме (дн. Риека, Хърватия) (1870-93) и в пруския гр. Бреславл (1893-97).
В периода 1859-60 публикува свои стихотворения в „Цариградски вестник” („Могила в гората” – № 465, 1860; „Младо дръвце” – № 467,.1860). П. е един от първите преводачи на басните на рус. писател Ив. Крилов („Враня в паунови пера” – „Цариградски вестник”, , № 462, 1859, „Сочинител и разбойник” – „Цариградски вестник”, № 479, 1860).
Лит. С т о и л о в, А. Български книжовници от Македония. І, С., 1922. Ч о ч к о в, Хр. Град Велес. Учебното дело до революционните борби. С., 1929. П о г л у б к о, К. „За да бъдат полезни на народа си...”, С. 1976. Г о н ч а р о в а, Е. Б. Мой прадед К. Д. Петкович: просветитель, дипломат, исследователь славянских стран и Ближнего Востока. СПб, 2013.
Хр. Манолакев
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката