Проповед

ПРОПОВЕД (грц. хом`илия) – омилетичен жанров клас с религиозно-поучително и нравствено съдържание. Обикновено включва жанровете на словото, примера, беседата, притчата. Първата новобългарска печатна книга – “Кириакодромион” на Софроний Врачански има такъв характер; твърде популярни са и ръкописните сборници с П. През Възраждането тя значително се видоизменя и добива широко разпространение. В нея се появяват редица актуални моменти, свързани с новите условия на живот: проблеми на нац. самосъзнание, просветата, борбата за църковна самостоятелност, по-късно – и рев. движение. П. се превръща в един от важните начини на социално общуване, неотменна част е от дейността на пътуващите проповедници /таксидиоти/. Редица П. започват да се разпространяват в писмена форма; с появата на пер. печат става практика те да се отпечатват - изцяло или части от тях. В спомените на възрожд. дейци има много данни за жанра и неговата роля в бълг. общество. С П. си служат Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Хилендарски -–Бозвели, поп Грую Бански, Матей Преображенски и мн. др. От културна гледна точка П. са част от прагматичното познание за словесната комуникация и текстовете на възрожд. българин. В тях присъстват елементи като загадката и разгадката, иносказанието, тълкуванието, наставлението, нравствената поука, размисълът върху съществен обществен проблем, система от аргументи и свидетелства в полза на определена предпоставена идея. П. изиграва немалка роля за появата и утвърждаването на научнопопулярната и гражданската сказка като съставни елементи на читалищната дейност. Отделни автори издават под формата на брошури свои П. (“Слово, изречено в празника на Св. Кирила и Методия у българското в Пловдив училище от Й. Груев”. Цариград, 1860); появяват се дори цели книги (напр. “Слова и проповеди, написани и сказвани у село Дивдядово при Шумен от покойния священик Димитрия Р. Блъсков”. Букурещ, 1874). Превеждат се и се отпечатват сборници с проповедни жанрове: “Венец азбучний или нравствени наставления по азбуквено. Из съчиненията на Св. Д. Ростовский. Издава Х. Йордан Х. Вълков, шюмнениц”. Букурещ, 1863; “Неделни и празнични слова и поучения”. Варна, 1868 от архимандрит Гавраил. Доста бързо думата П. развива и вторично значение и започва да означава явлението пропаганда (срв. напр. “Българите и гръцката проповед” от Г. и М. във в. Съветник, №№ 8-11, 14, 15 от 1863).

К. Михайлов