ЮЖНОСЛАВЯНСКИ ПАНСИОН

ЮЖНОСЛАВЯНСКИ ПАНСИОН – частно просветно заведение (1867-92), организирано за възпитание и подпомагане на обучението на младежи с южнослав. произход (черногорци, сърби, българи) в гр. Николаев, Одеска област. Преподаването се извършва в реалната и класическата градски гимназии. Предисторията му се отнася към 1862, когато е изграден държ. пансион към реалната гимназия, открита през 1858. В нея първоначално е създадено общежитие за децата на рус. военни низши моряшки чинове, което впоследствие приема и южни славяни (през 1866 те са разпратени по частни квартири). Заведението е подчинено на Одеския военен окръг и Азиатския департамент при М-вото на външните работи. В този си вид е закрито и преустроено като частно просветно заведение с управител Т. Минков. Помещава се в личния дом на управителя и съпругата му Ксения Павловна – на ъгъла на ул. “Садовая” и “Николская”. В сутерена се намират кухнята, столовата, тоалетните и гардероба; на І-я етаж – спалните, стаите за подготовка, канцеларията и б-ката; на ІІ-я етаж – болничният център с аптеката; на тавана се простира и се съхранява багажът на пансионерите. Администрацията се състои от управител, надзирател за изпълнение на дневния режим, инспектор за подпомагане на подготовката на учениците, домакин, икономка, библиотекар, шивач, фелдшер, медицинска сестра, готвач, помощник-готвач, общи работници. В Ю.п. се спазва строг режим, съществува система от наказания за провинилите се; въведено е униформено облекло: шинел, куртка и панталон от черно сукно, същата кройка от гълъбовосин док за през лятото. Храната се оценява от пансионерите като задоволителна и достатъчна (отбелязани са периоди на влошаване). Спазват се бълг. обичаи и празници (Бъдни вечер, св.св. Кирил и Методий), изучава се бълг. език. Водят се занятия по музика (хорът се ръководи от Оглоблински - диригент при Катедралата) и танц (преподавател е Р. Диболд). Пансионерите водят разнообразен живот – уреждат се лит. вечеринки и утра, издават се ръкописни в. (от К. Панайотов, Г. Кирков) и сп. (от Ал. Константинов, Райко Славейков), които се илюстрират и изпълват с карикатури. Създават се 2 театр. трупи (в долните и горните класове), изготвят се декори. Пиесите – от Н.В. Гогол и Фр. Шилер – са събитие в културните прояви на града. Първата оперетка е дело на Ал. Константинов. През 1880 е създадено ученическо д-во “Труд”, което издава свое сп. Броят на пансионерите през годините е различен, за целия период на съществуване възлиза на ок. 400 души. През 1870 г. дейността на Ю.п. получава публична оценка в руската преса – “Южнославянский пансион г. Минкова в Николаеве” (“Новоросийский телеграф”, бр. от 14 юни) Лит. В л а д и м и р с к и й, Б. Южнославянский пансион г. Минкова в Николаев.- Отечество, № 47, 5 юли 1870, Б е л о в, Г. Южнославянският пансион г. Минкова в Николаев.- Право – Притурка на № 43, 19 ян. 1873, Воспiтанiе болгаръ и Южно-славянъ. Пансионъ Т. Н. Минкова в Николаевэ. Спб., 1880. О д ж а к о в, П. Влиянието на Русия връх образованието на българите до Освобождението.- В кн.: Материяли изъ историята на учебното дело в България. Св.2. С., 1905. А б р а ш е в, П. Южнославянскиятъ пансионъ въ Николаевъ. С., 1909. Г а н ч е в, Д. Спомени. 1864-1887. С.,1939. Г е о р г и е в а-Л а з а р о в а, М., В. Р е з а ч е в. Тодор Николаевич Минков и неговият Южнославянски пансион.- Нар. просвета, 1965, № 8. Т о д о р о в, д-р Сп. Тодор Николаевич Минков. 1830-1906. Живот, дейност, заслуги. С., 1970. С т е п а н о в а, Л.И. Вклад России в подготовку болгарской интелигенции в 50-70-е гг. ХІХ в. Кишинев, 1981.

К. Михайлов