МИЛКО КОТЛЕНСКИ

МИЛКО КОТЛЕНСКИ (Котел – втора и трета четвърт на ХVIII в.) – килиен учител, свещеник, книгописец и книговезец. Подписва се с името Милко (1747, 1748), като „даскал Милко“ (1747) и като „Милко йерей“ (1752, 1755). Най-ранен представител на Котленската книжовна школа през ХVIII в. и вероятен неин основател, тъй като редица книжовни паметници от котленския регион възхождат към ръкописите му в текстово и палеографско-кодикологическо отношение. С основание се предполага, че е бил учител и на поп Стойко Владиславов (бъдещият Софроний Врачански), който от него наследява определени книжовни навици и художествен вкус към подвързване и орнаментиране на собствените си изписвани книги. От М.К. до нас са дошли пет часослова, фрагмент от псалтир, октоих и богослужебен сборник (Цветослов), всички подвързани от него. По-голямата част от ръкописите му са датирани в годините 1744, 1747, 1748, 1752 и 1755 , а три от тях, с липсващи приписки, се отнасят към втората и третата четвърт на XVIII в.на основата на водните им знаци. Идентифицирани са като негово дело чрез палеографско-кодикологическо сравняване с останалите ръкописи, в които е оставил подробни приписки за изписването и подвързването. Към дейността му на книговезец се приобщава и подвързията на Лвовско печатно четириевангелие от 1736 (върху нея е положен сребърен обков), за което М.К. е оставил детайлна приписка от 1747, като е посочил и дарителите. В месецословната част на ръкописите си М.К. е отбелязал редица славянски светци с тропари и кондаци: Кирил Философ, Йоан Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Йоаким Сарандапорски (Осоговски), Сава Сръбски, Симеон Сръбски, Арсений Сръбски, Стефан Дечански. Книжовното наследство на М.К. днес се съхранява в книгохранилищата на НБКМ, ЦИАИ, ЦСВП, НИМ, Музей на Възраждането „Иларион Макариополски”, гр. Елена, Музей на Възраждането, гр. Варна.

Лит: Н и к о в, П. Архивата на Варненската митрополия отпреди Освобождението. – Годишник СУ, Ист.-Фил. Фак., 18, 1922, № 9, 17-18. Ц о н е в, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 2. С., 1923, 10-11. К и с е л к о в, В. Първият котленски книжовник. – 90 години народно читалище „Съгласие-Напредък”. Юбилеен лист. Котел, 29 май 1960, с. 2. С т о я н о в, М., Х р. К о д о в. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна бибилотека. Т. 3. С., 1964, 130-131. Ангелов, Б. Ст. Съвременници на Паисий. Кн. 2. С.,1964, 65-67, 69. К а р а д ж о в а, Д. 1. Подвързийната украса в Котленския книжовен център през XVIII век. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1984, № 1, 64-78. 2. Котленският книжовен център през XVIII век. Пловдив, 1994, 42-51, 179-181, 183. Христова, Б., А. Д ж у р о в а, В. В е л и н о в а. Опис на славянските ръкописи от Центъра за славяно-византийски пручвания „Проф. Иван Дуйчев” към СУ „Св. Климент Охридски”. С., 2000, 23-25. В е л и н о в а, В., Н. В у т о в а. Славянски ръкописи, кирилски печатни книги и периодични издания. Национален исторически музей. Т. 1. С., 2013, 54-56.

Д. Караджова