МАКУШЕВ, Викентий Василиевич

МАКУШЕВ, Викентий Василиевич (10.Х.1837, Брест-Литовск, Гродненска губерния, дн. Беларус – 2.ІІІ.1883, Варшава, Полша) – рус. историк и филолог медиавист, славист. Завършва Истор.-филол. ф-т на Петербургския университет (1856-60). Работи в Славянския отдел на Азиатския департамент на М-вото на външните работи (1861); секретар на рус. консулство в Дубровник (1862-65). Проф. по славянска филология във Варшавския университет (1871-83). Член-кор. на Рус. академия на науките (1878). Почетен член на БКД (дн. БАН) (година?), член-кор. на Сръбското научно дружество. 
М. е ученик на проф. И. И. Срезневски, който го насочва към проблемите на славянознанието. Изследва средновековната история на юж. славяни, на славяните, населяващи Албания и Италия; проучва миналото на Дубровник и Далмация. Възможно е един от импулсите да се насочи и към въпросите на средновековната бълг. история да е дошъл от познанството му с К. Д. Петкович, с когото работят в рус. консулство в Дубровник. Познава бълг. публикации (Сп. Палаузов, Зах. Княжески, Хр. Даскалов) в рус. печат, които използва в проучванията си. Поддържа тесни научни контакти със Сп. Палаузов и М. Дринов. Големият му принос към бълг. историческа наука е, че по време на съвместното си пребиваване с М. Дринов в Италия (1869-70) открива в местните архиви много документи, имащи непосредствено отношение и към бълг. минало, които предоставя на бълг. си колега за публикуване. Разработва лекционен курс по бълг. история, език и литература. В него акцентът е поставен върху епохата на средновековието, но тематично е обхванат и периодът до 30-те г. на ХІХ в. Идеите си върху българистичните въпроси обобщава в студиите „Болгария в конце ХІІ века и в первой половине ХІІІ века” (Варшавские университетские известия, 1872, № 3) и „Болгария под турецким владычеством, преимущественно в ХV и в ХVІ веках” (ЖМНП, 1872, ч. 163). По своите обществени и политически възгледи М. е близък до славянофилската идеология. От позициите на панславизма в работата си „Болгария под турецким владычеством...” излага схващането, че падането под османска власт е имало положително значение за българите, тъй като е запазило православието; в противен случай реална е била опасността България да бъде завладяна от унгарците, в резултат на което православието би било изместено от католицизма, а с това и бълг. народност е щяла да бъде изличена. Студията е точно преведена от П. Р. Славейков (Читалище, 1873, № 5, 6), който чрез собствен съпътстващ коментар преакцентува тезите й, скрито подсилвайки внушенията за загрижеността на Русия за съдбата на българите. Но като изследовател М. е безпристрастно отговорен към фактите. От позициите на строгия палеографски анализ многократно изказва съмнения за истинността на „старочешките” Краледворски и Зеленогорски ръкописи. Влиза в спор с чеш. историк Фр. Палацки, отхвърляйки обективната възможност за съществуването на чеш. народност. Схващането му предизвиква гневната реакция на Л. Каравелов, защото възгледите на М. поставят под съмнение съществуването на самостоятелна бълг. нация, което за бълг. публицист и революционер е неприемливо (Независимост, №. 44, 1873). 

Съч.: Сказания иностранцев о быте и нравах славян. СПб., 1861. Задунайские и адриатические славяне. Очерки статистические, исторические, этнографические. М., 1867. Исследования об исторических памятниках и бытописателях Дубровника. СПб., 1867. Исторические памятники южных славян и соседних им народов, извлеченные из итальянских архивов и библиотек, собранные и объясненные Викентием Макушевым. Ч. І. Меньшие архивы и некоторые библиотеки. Кн. 1 – Анкона, Болонья, Флоренция. Варшава, 1874. Monuments historiques des Slaves méridionaux et de leurs voisins, tirés des archives et des bibliothèques publiques d’Italie. Béograde, 1882, V. I. 

Лит.: С м и р н о в, А. И. В. В. Макушев. – Русский филологический вестник, Варшава, 1883, Т. 9, № 1. Б у д и л о в и ч, А. С. Некролог В. В. Макушева. – ЖМНП, 1883, № 4. Ф л о р и н с к и й, Т. Д. В. В. Макушев. Некролог. – Славянский ежегодник. Киев, 1884. М и н к о в а, Л. 1. Переписка Викентия В. Макушева с Марином Ст. Дриновым 1869-1878 гг. – Bulgarian historical review, 1981, № 1-2; 2. Викентий Василиевич Макушев и българите. – В: Университетски изследвания и преподавания по българска история у нас и в чужбина. Т. 2, Ч. 4, Смолян, 1984; 3. В. В. Макушев и становление болгарской исторической науки. – В: Aktuálne problémy dejín slavistiky. Bratislava, 1986; 4. Кореспонденцията на Марин Дринов с Викентий Василиевич Макушев като извор за историята на българо-италианските и руско-италианските научни връзки през ХІХ век. – В: България, Италия, Балканите. Обществено-исторически и културно-естетически взаимоотношения ХV-ХХ век. Доклади, изнесени на Четвъртата българистична българо-италианска конференция, София, 22-25 май. С., 1988. L a p t e v a, L. O životě a díle ruského slavisty V. V. Makuševa. – Slovanský prehled, 1983, № 4.

Хр. Манолакев