КЬОПЕН, (Кеппен), Пьотър Иванович

КЬОПЕН (Кеппен), Пьотър Иванович (19.ІІ.1793, Харков, дн. РУкрайна – 23.ІV.1864, Карабаг, Ялтински уезд, Таврическа губерния, дн. Крим) – рус. библиограф, географ, статистик, етнограф, археограф. Завършва Нравствено-политическия ф-т (1809-14) на Харковския университет. Премества се в Петербург, където навлиза в научните и културни следи на столицата. Един от учредителите на „Вольное общество любителей российской словесности” (1816) и на „Русское географическое общество” (1845). Чл. на Рус. академия (1837) и на Птб АН (1843).

Още като студент проявява сериозен интерес към хуманитаристиката и точните науки (рус. история и литература, география, статистика). С установяването си в Петербург достига до убеждението за необходимостта от научно изучаване на миналото и културата на отделните славянски народи. Осъществява първото рус. научно пътуване по славянските зами в Европа (1821-24) по предварително разработена научна програма. Среща се с В. Караджич, Й. Добровски, В. Копитар, П. Шафарик, Я. Колар, В. Ханка и др. европейски учени-слависти, изучава техните трудове, проучва библиотеките и ръкописните им сбирки. След завръщането си започва да издава „Библиографические листы”, превърнало се в първото международно славистично списание. Една от статиите, които публикува е „Чуждестранная литература. 2) Болгарская” (№ 40, 1826). В нея разказва за престоя си в гр. Херманщат (дн. Сибиу, Румъния), където е общувал с представители на бълг. колония. Така осъществява първите в Русия научни наблюдения над съвременния бълг. език: дава сведения за неговите диалекти, ортография и лексика (записва 360 думи), с което разширява наблюденията на В. Караджич, публикувал в своя „Додатък...” (1822) бълг. езиков материал. К. допълва и библиогарфските му сведения, посочвайки новоизлезли бълг. кн. - „Свещенна история” от Хибнер, преведена от рус.; съобщава и за подготвени от П. Сапунов преводи на „Псалтир” и „Премъдрост Соломонова”. Дава информация и за Рилския манастир, където се съхраняват стари бълг. ръкописи, сред които „Хрисовул на крал Шишман и някаква ръкописна българска история”, като очевидно става дума за Рилската грамота на цар Иван Шишман и вероятно за препис на „История славеноболгрска” на Паисий Хилендарски.

Съч. Обозрение источников для составления российской словесности. СПб., 1819. О виноделии и винной торговле в России. СПб, 1832. Крымский Сборник. СПб., 1837. Этнографическая карта Европейской России. СПб., 1851. Девятая ревизия. Исследование о числе жителей в России в 1851 г. СПб., 1857. Города и селения Тульской губернии в 1857 г. СПб., 1858. Главные озёра и лиманы Российской империи. СПб., 1859.

Лит. Юбилей Петра Ивановича Кеппена. СПб., 1860. К у н и к, А. А. Литературные труды П. И. Кеппена. – СбОРЯС, 1868, Т. 2, прил. № 6. К е п п е н, Ф. П. Биография П. И. Кеппена. – СбОРЯС, 1911, Т. 89, прил. № 5. Р о м а н с к и, Ст. Български въпроси в преписката на И. И. Срезневски и В. И. Григорович. Списание на БАН, кн. 54, 1937. З д о б н о в, Н. В. История русской библиографии до начала ХХ в. М., 1955. Я ц у н с к и й, В. К. Петр Иванович Кеппен. – В: Отечественные экономико-географы ХVІІІ-ХХ вв. М., 1957. П т у х а, М. В. Очерки по истории статистики в СССР. Т. 2. М., 1959. П о т е п а л о в, С. Г. 1) О роли П. И. Кеппена в истории русско-славянских культурных связей в 20-30 гг. ХІХ в. – Вопросы славянского языкознания, 1962, вып. 6; 2) Путешествие П. И. Кеппена по славянским землям. – В: Из истории русско-славянских литератруных связей ХІХ в. М.-Л., 1963. Славяноведение в дореволюционной России. М., 1979. В е н е д и к т о в, Г. К. 1) Първа страница в историята на изучаването на българския език от руски учени. – В: Българското възраждане и Русия. С., 1981; 2) Первые болгарские возрожденческие книги в Москве. – В: Болгария и Россия (ХVІІІ-ХХ вв): взаиоомопознание. М., 2010. Д р о с н е в а, Е. Пьотр Иванович Кьопен и българистиката. – Векове, 1982, № 4.