Вестник

“Македония”, в.

МАКЕДОНИЯ“. В е с т н и к п о л и т и ч е с к и й и ф и л о л о г и ч е с к и йседмичник, издаван в Цариград от 3 дек. 1866 до 23 юли 1872. Мото: „Всинца наши за нас си“. Има пет пълни годишнини и непълна шеста, общо 308 бр. През четвъртата годишнина за кратко излиза два пъти седмично. Често към него се отпечатват притурки и добавки към притурките. От 5 юни до 25 окт. 1867 допълнително се издава „Малкият лист на М.“, който от бр. 47-93 се нарича „Македонче“.

“Михал”, в.

“МИХАЛ“. „С а т и р и ч е с к и и ю м о р и с т и ч е с к и  в е с т н и к“ – хумористично издание. Излиза в Браила през юни-септ. 1875, 12 бр. Отпечатва се в печ. на Д. Паничков. Ред.: Ст. Заимов. В спомените си Паничков отбелязва: „Ботев ми телеграфира, че провожда Стоян Заимова да ми списва редовно „Хитър Петра“. Аз не му отговорих. Той ми писа строго: „Ако си глух, не си кьорав я. Проваждам С. Заимова. Той е добър човек.“ На утрето пристигна и С. Заимов в печатницата ми и захванахме да издаваме вестника „Михал“ вместо „Хитър Петра“.

“Момче”, в.

„МОМЧЕ“ – сатиричен лист. Излиза в Браила през 1876. Отпечатва се в печ. на Д. Паничков. Издават се няколко броя, но нито един от тях не е запазен. Ред.: Д. Великсин. Според в. „Стара Планина“ (№ 41-42, 1877) „М.“ е „метаморфоза“ на в. „Хитър Петър“: „Хитър Петър“ стана „Михал“, сетне „Дете“, сетне „Момче“, сетне „Хъш“, сетне „Юнак“, сетне „Воевода“, сетне „Браилски телеграф“ и най-сетне „Български лъв“. По повод критични бел. на „М.“ към ред. на в. „Български глас“ К.

“Напредък”, в.

“НАПРЕДЪК“. В е с т н и к   з а   н а р о д н и, п о л и т и ч е с к и  и  к н и ж е в н и  н о в и н и – обществено-полит. и общообразователен вестник. Продължение на в. „Право“, чиято номерация следва. Излиза в Цариград от 5 юли 1874 до 10 юни 1877 седмично, 3 непълни г., 135 бр. Отпечатва се в печ. на Д. Арамиан. Притурки: към № 128 и 129, 1877. Ок. 1000 абоната в 20 селища. Ред.: Ив. Найденов; за кратко време в ред. работят П. Р. Славейков и С. С. Бобчев. Сътрудници: П. Р. Славейков, Ив. Славейков, Ив. Вазов, С. С. Бобчев, Н. Начов, П.

“Народност”, в.

„НАРОДНОСТ“. Б ъ л г а р с к и й   в с е о б щ   в е с т н и к – обществено-полит. вестник. Излиза в Букурещ от 24 окт. 1867 до 6 юли 1869 седмично, 2 г., 75 бр. Отпечатва се в печ. на К. Н. Радулеску. Орган на ТЦБК. Притурки: Прибавка (1 л.) към г. 1, № 4, 13, 25 и 28 и брошура „Помежду нас“ от С. Г., 5 ноем. 1867, 12 стр. (към г. 1, № 9). Мото: „Правдата е основът на царщините. Само праведното удовлетворение на народностите ще заздрави всеобщий мир“. От № 40, 20 септ. 1868 „Н.“ се списва и на рум. език (паралелен текст). Ред.: Ив.