Савич, Ангелаки

Знаци
3200

САВИЧ, Милан (4.Х.1845, Нова Канижа, Австроунгария – 1.ІІ.1936, Белград, Кралство Югославия) – хърватски обществен деец, публицист, писател, преводач, историограф. Завършва основно училище и четири класа прогимназия в Нови Сад, а гимназия в Сегед и Печ. Започва да следва медицина във Виена, но продължава с философия (история и география). Доктор по философия (Лайпциг, 1876). След дипломирането си работи за кратко като гимназиален учител в Горни Карловац. Премества се в Нови Сад, където от 1876 до 1881 е преподавател в Сръбската православна гимназия по лат., срб. и унг. език, история и философия. Гимназиален учител в Зайчар (1887-88), заместник-учител в женската гимназия в Нови Сад (1890-91).

Член на литературния отдел на „Матица Српска” (1874-1911), секретар на сдружението от 1895 и редактор на неговия орган „Летопис Матице српске” (1896-1911).

Няколко пъти е член на Управителния съвет на Дружеството за сръбски народен театър (1878-1905; 1909-1910; 1920-1921). На сцената на Сръбския народен театър са играни негови пиеси, посрещнати с различен успех.

Сътрудничи на всички известни тогава срб. списания и вестници по онова време („Явор”, „Застава”, „Единство”, „Позориште” и др.). Във вестник „Позориште” публикува рецензии за пиеси, за актьорското майсторство и отделни актьори, статии за театъра и изкуството.

Литературната си дейност започва през 1877, когато е учител в Нови Сад. Пише стихове, разкази, романи, пътеписи, пиеси, фейлетони, статии, биографии и битови драми с патриотична тематика. Сред творбите му се открояват „Из прошлих дана, приче“, „Из српске књижевности, слике и расправе“, „Млади Милетић“, „Лаза Костић“ и др. По-значими са трудовете му по история на срб. литература. Преводач от и на нем. Превежда на нем. срб. поети, най-вече Й. Й. Змай. Значими са преводите му на срб. език на произведенията на Гьоте „Фауст” и „Ифигения“. Автобиографията му „Възможности от моя живот” е публикувана посмъртно (2009).

Автор е на първата срб. „Историја Бугарскога народа до пропасти државе му“.

Завършена на 9 април 1878, това е втората книга в сърбохърватската историография, посветена на история на България след труда на Йован Раич „История разных славенских народов найпаче Болгар, Хорватов и Сербов“ и първата самостоятелно отпечатана история на България, написана от сърбин. Отпечатана е във вестник „Застава“, като излизането й е обявено още в броя от 5 декември 1877. От следващия брой на вестника започва отпечатването на поредицата за историята на България като подлистник. Книгата е рецензирана от Пера Тодорович в списание „Стража“. Димитър Ц. Коцов от Плевен, завършил в Загреб, се заема с превеждането на историята на бълг. език, според дописка от 27 май 1878 във в. „Българин“. Съдбата на превода не е известна. 

Съч. Историја бугарског народа до прошлости му, 1878. М. Савич. История бугарскога народа / М. Савич. История на българския народ. (Фототипно издание. Предговор А. Райкова.) С., 1981.

 

Н. Капралова