Радилово

Селото се намира на 14-тия километър по пътя между Пазарджик и Пещера. Разположено е на един скат на величествените Родопи. Река Джурковица, наричана от някои Пишманка, дели селото на 2 части – Старата махала на север и Новата махала на юг. Надморската височина на селото е 405,6 метра при училището.

Землището на селото граничи с тези на селата Капитан Димитриево на север, Бяга на изток, Пещера на югозапад и Дебращица на запад.

Местностите в землището на село Рáдилово са около 200 – Перперяк, Клъпатаница, Арабска скала, Вийовица, Дуроданица (или Дурданица), Куманица, Урсолово, Къндръта, Потом, Шлямника, Въбела, Юрта, Капил, Упъта, Сора нива, Чилински връх, Сакарица и др.

Имената са свързани с някои традиционни разбирания на населението за обкръжаващите ги места, като например Сора нива и Капил най-вероятно са били места за общоселски ритуали като начало на жътвата, оротници и други. На такива места е имало капища, на които Българите правят курбани на празниците си. Наименованието Урсолово е производно на латинската дума „Урсул“ (мечка) откъдето вероятно през власите живели в региона е дошло и наименованието.

Селото по-рано е носило друго име. Още преди турско се е наричало Войново. Възможно е това име да иде от войниците, охранявали някогашния стар път на прохода за Беломорието. Предполага се, че това е било в първите години на османската власт. Предполага се също, че днешното име на селото произлиза от името на дядо Ради, който в опита си да избяга от турците бяга в тази местност и я нарича „Земя рай“. По късно на негово име е кръстено името на селото – Рáдилово.

Населението на селото през Априлското въстание е било 1000 човека според „Юбилейна книга“ на Йерелиев и Петлешков – 1926 г. След освобождението 1887 г. то е било 1435 човека, 1890 нараства на 1514, 1920 г. – 1914 души, 1926 г. – 2212 души, 1940 г. – 2536 човека, 1950 г. – 2802 души, 1955 г. – 2716 човека. Дотогава, въпреки войните, изселванията и др., населението нараства. Оттам нататък започва да намалява.

Близостта на селото с Батак, Брацигово, на пътя към Панагюрище и Копривщица, по естествен път го свързва с Априлското въстание. Всички организационни и революционни дейности са ставали с дейното участие на хората от Рáдилово, за което е споменато в книгите на Захари Стоянов, Георги Божинов и други.