Пюскюлиев, Ангел Димитров

ПЮСКЮЛИЕВ, Ангел Димитров (16.VIII.1845, Шумен – 9.III.1935, Варна) – книжовник, лекар, общественик. Учи в Шумен при Д. Войников. Завършва Военно-медицинското у-ще в Цариград (1871). Работи като военен лекар в тур. армия (1871-77). След Освобождението е окръжен лекар в Габрово (1879-80), градски лекар във Варна (1881-84), управител на Варненската държ. болница (1884-92), директор на Гражданската санитарна дирекция при М-вото на вътрешните дела (1882-94). От 1895 до края на живота си е лекар на свободна практика във Варна. Още като ученик в Цариград проявява будно гражданско чувство; член е на бълг. читалище, участва в църковната борба, актьор-любител е в театъра на Гидик паша. Сътрудничи със стихотворения и статии на в. „Время“, „Македония“, „Право“, сп. „Читалище“. Представител е на даскалската поезия. Обявява се против чуждопоклонничеството в модата и бита на българина, споделя мисли за суетата в живота (“Мечтанията на един ученик“, Время“ № 33, 1868; „Сонет към девойката Х...“, „Читалище“, 1871, № 19). В стихотворението „Към стихотворците“ (“Читалище“, 1871, № 9), писано по подражание на Н. Боало, споделя някои от схващанията си за поезията: „В един измерен ред да бъде мисълта // най-ясна, най-добра; и здрава е целта, // когато в кратцем стих обширен разум има.“ П. не разбира творческо-филос. смисъл на елегията на П. Р. Славейков „Не пей ми се“, значението ѝ като художествен документ-равносметка за залеза на едно лит. поколение. Затова пише стихотворението си „Пейте, Спавейков, пейте“ (“Читалище“, 1870, № 3), чрез което подканя поета да продължава да твори. П. владее отлично фр. и тур. език. Популяризира Фр. Шатобриан чрез свой превод на бълг. език. Възгледите си за преводаческото изкуство споделя в статията „Няколко речи за превожданието“ (“Македония“, № 16, 1870) – преводачът трябва „да даде същата мисъл“, в превода му да има „ясност, свойство, точност, благопристойност“. След Освобождението, отдал се изцяло на медицината, обнародва: „Лекуването на охтиката в санаториите“ (1894), „Морските бани и град Варна. Приморска станция“ (1894).

Съч. Последний абенсераж. Повест от Шатобрияна. Издадена от П. Р. Славейкова. Цариград, 1869.

Лит. Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и спомени. Т. 2 (1868-1877). С., 1927, с. 295. Д ж у м а л и е в, Г. Приносът на гр. Шумен за развитието на българската книжнина до Освобождението. – Изв. на Нар. музей – Език и л-ра, 1986, № 2. Л е к о в, Д. Литература – общество – култура. 2 доп. и прераб. изд., 1996, с. 53.

Д. Леков