Печатници

Печатници. Слав. п. съществуват от XV в. През 1556 в Брашов по инициатива на бълг. свещеници е създадена Румъно-българска печатница, която издава ок. 30 кн. През 1566 българинът Я. Крайков се снабдява със своя п. във Венеция. Слав. епископска п. има в гр. Римник (дн. в Румъния), обнародвала „Кириакодромион“ на Софроний Врачански. Слав. и неслав. п. в чужбина не са в състояние да изпълняват пълноценно своите функции, тъй като са отдалечени от центровете, където се твори бълг. писмено слово. Липсата на организирана печатна баа създава трудности и в книгоразпространението. В. Априлов, Н. Палаузов, Неофит Рилски, З. Княжески и др. бълг. интелигенти имат намерение да открият п. в пределите на Б-я. Но полит. И духовната власт осуетява намеренията им. Бълг. печатарско дело прави първите си стъпки през 30-те г. на XIX в. Типографиите на Н. Карастоянов и Тедосий Синаитски са свързани с нов етап в развитието и масовизирането на бълг. кн. с прехода от един тип книжнина към друг. Собствениците им са печатари и книгоразпространители, обединени от общи проблеми и възгледи. Независимо от създаваните трудности от официалната власт, в пределите на Османската империя от средата на XIX в. бълг. п. се увеличават. Цариградските типографии „печатница трудолюбивите пчели“, на Др. Цанков и Б. Мирков, на Д. Паничков, Ив. Найденов, на арменците Дивитчиян, Минасиян и др. и преди всичко печатница на „Македония“и П. на Бълг. печатарско дружество „Промишление“ съдействуват значително за увеличаване на обема и качеството на книжовната продукция през Възраждането. Бълг. п. в Турция продължават в известна степен тенденцията на първите бълг. п. – отпечатват кн. с църковно-религиозен и с патриархално-дидактически характер. Свързани с нов период в развитието на бълг. духовен и полит. Живот, те отразяват промените в лит. живот, в нагласата и манталитета на твореца и читателската аудитория от 40-те г. на XIX в. Продукцията, която издават, е разнообразна – педагогическа книжнина, предназначена за новото светско у-ще, обществено полит. Литература, посветена на църковната борба, оригинално и преводно худ. Четиво от бълг. и чуждестранни автори. В бълг. п. в Цариград излизат авторитетни пер. изд. /в. „Цариградски вестник“, „Гайда“, „Македония“, сп. „Български книжици“, „Читалище“ и др./. Независимо от строгата цензура цариградските печатари и книгоиздатели съдействат за политизиране на съзнанието на масовия читател, за активното му включване в обществения и културния живот. Като отчита полит. роля на п. през 1864 Митхат паша създава в Русе печатница на дунавската област. В Цариград са издадени над 640 бълг. кн. и 26 пер. изд., т. е. Повече от една четвърт от книжовната продукция през Възраждането. С цариградските п. е свързано писателското дело на П. Р. Славейков, появата и масовизирането на оригиналната бълг. белетристика, развитието на диалога като жанр. Оттук започва печатарската дейност на Д. Паничков, разпространението на различни кн., вестници, списания.

Бълг. печатно дело в чужбина, и преди всичко в Румъния, отразява друга линия в развитието на бълг. нац. лит. и култура. Не всички бълг. кн., отпечатани в странство, са обнародвани в бълг. типографии – значителна част от тях излизат в п. на румънци, австрийци, сърби, руси. По тематика и направление определена част от кн. са обединени от рев. тенденции на епохата. Водеща роля в този процес играят п. на Л. Каравелов /печатница „Свобода“/, Ботев /Печатница „Знаме“/, на Д. Паничков в Браила /Печатници на Д. Паничков/. Значение в тази насока имат и Печатница на в. „Стара планина“, печатница на в. „Нова България“, В. бълг. п. в Румъния излиза основна част от рев. и свободолюбиво-либералната лит. и периодика, формира се основното ядро на демократичната интелигенция. Ботев получава първите уроци по печатарство при Д. Паничков, К. Тулешков, в п. „Свобода“ на Каравелов. Войников купува част от инвентара на Румъно-българската печатница на Ваклидов не само за отпечатване на училищни и търговски пособия, но и за нуждите на създаденото от него Театрално дружество, за отпечатване на драматургичните си творби. Бълг. п. съдействат за развитието на духовния живот в регионален и национален план. Няколко години след откриването на Централното бълг. училище в Болград е открита и бълг. п. Тя издава учебна и др. литература не само за бълг. училища в колониите, но и за учебните заведения в България. Значителен дял в създаването на бълг. литература, в нейното масовизиране имат п. в бълг. чуждестранни духовни центрове. Във Виена излизат ок. 250 бълг. издания. Отпечатаните книги в Княжеско-сръбска книгопечатница, в печатниците на Сопрон, Андрич, Медакович документират културния и обществения контакт на бълг. книгоиздатели с печатари и интелектуалци от др. национална среда, които стимулират родолюбивите прояви на бълг. интелигенция.

За да се проследи частното дело и географски маршрути в пределите и извън пределите на Тур. империя, в които са печатани бълг. книги през Възраждането. П. дадени по азбучния ред на градовете, в които се намират, като е посочен броят на отпечатаните книги.

Арад /Румъния/ 3 книги; Белград: Княжеско сръбска книгопечатница 1 периодично издание, Книгопечатница Н. Стефанович – 11 книги, 1 периодично издание; Печатница на Ал. Андрича – 3 книги, 1 периодично издание; в др. неизвестни п. – 9 книги; Болград: п. на Бълг. централно училище – 61 книги, 4 периодични издания; неизвестни п. – 2 книги; Браила: Румъно-българска книгопечатница на Ст. РАсидескова – 2 книги; Румъно-българска книгопечатница на Хр. Ваклидов – 29 книги, 3 периодични издания; П. „Съединение“ – 1 книга; П. на х. Д. Паничкова – 30 кн., 7 периодични издания; П. „Триъгълник“ – 6 книги, 2 периодични издания; Българо-румънска книгопечатница – 2 книги; неизвестни п. – 11 книги; Брашов: неизвестна п. – 2 книги; Будапеща: Типография кралевска университетска п. – 29 книги; Баймелова типография – 2 книги; Литография V. Haske – 1 книга; Книгопечатница Алойзиа Бучанский – 5 книги; П. G. Erich – 1 книга; Печатница Ник. Клеман – 1 книга; Литография Игнат Лауфер – 2 книги; неизвестни п. – 6 книги; Букурещ: Типография Радукан Клинчан и Димитраки Топличан – 1 книга; Книгопечатница на Йосифа Копайнига – 19 книги; Типография на св. митрополия – 7 книги, 1 периодично изд.; Типография на Захария Каркалеки и сина его – 14 книги; Типография на Питра К. Пенковича – 2 книги; Печатописание /типография/ канцелариста Петра Сапунова – 4 книги; Литография Георге Венрих – 1 книга; Книгопечатня на Антон Панова – 1 книга; Книгопечатница на Йосиф Романов и съдр. – 14 книги; Литография И. Пернет – 3 книги, 1 периодично издание; Типография Нифона митрополита – 9 книги; Книгопечатница народна /национална/ – 8 книги, 1 периодично издание; П. на Стефан Расидеску – 21 книги, 4 периодични издания; П. К. Н. Радулеску – 10 книги, 5 периодични издания; П. „Свобода“ – 15 книги, 5 периодични издания; П А. Андрич – 2 книги, 4 периодични издания; П. на Йосифа Андрича – 2 книги, 1 периодично издание; П. на Д. Иваноска – 12 книги, 2 периодични издания; П. „Знаме“ – 2 книги, 2 периодични издания; П. „Круг“ – 1 кн.; П. „Знание“ – 5 книги, 2 периодични издания; П. на Д. В. Хранов и сие – 5 книги, 3 периодични издания; П. на Д. Веселинов /Др. В. Манчев/ – 4 книги, 1 периодично издание; П. на Дор. П. Куку – 3 книги, 1 периодично издание; П. на в. „Нова България“ – 1 книга; неизвестни п. – 7 книги; Виена: Писмени Мехитарийского монастира /Тиск щампария манастира ерменскога/ – 9 книги, 1 периодично издание; Книгопечатница Л. Сомер и Сие /Л. Сомерова/ – 248 книги, 1 периодично издание; Тиска Райфенщайн и Рец – 14 книги; Ц. К. надворна и державна печатня – 2 книги; Литография и тиск. Винц Обенхаймер – 4 книги; П. Янко С. Ковачев и Сие /Хр. Г. Данов/ – 44 книги, 5 периодични издания; Печатница на Адолф Холцхаузен – 2 книги; неизвестни п. – 23 книги; Гюргево: „П. на „Училище“ – 1 книга, 2 периодични издания; „Печатница на „Нова България“ – 1 книга; Печатница на в. „България“ – 2 книги; Загреб: П. на А. Якича – 1 книга; П. на А. Алберхт – 1 книга; Земун: И. К. Сопронова бързописка /книгопечатница/ – 13 книги; Киев: П. Феодоров – 1 книга; неизвестни п. – 1 книга; Крагуевац: Княжеско сербска типография – 11 книги; Лайпциг: П. Брайкопфт и Хертел – 1 книга, 1 периодично издание; П. Фр. Рюкман – 1 периодично издание; П. на О. Рихтер – 1 книга; Лондон: В. Ватс – 2 книги; неизвестна п. – 2 книги, Москва: Университетска печатня /типография/ – 5 книги; Синодална типография – 1 книга; Типография Бахметева – 1 книга, 1 периодично издание; Типография К. Андерса – 1 книга; неизвестна п. – 2 книги; Нови Сад: Книгопечатня д-ра Данила Медаковича – 7 книги; Ню Йорк: П. на Американското библейско общество – 2 книги; Одеса: Градска типография, сод. Алексомати – 4 книги; Типография А. Брауна – 4 книги; Типография Л Нитче и П. Франццова – 4 книги; Типография П. Францова – 7 книги; Типография Л. Нитче – 2 книги; Типография бр. Гросул – Толстых – 1 книга; Русская типография Р. Бейлесона – 1 книга; неизвестна п. – 4 книги; Одрин: Печатница на Едирненский вилает /Вилаетска п./ – 9 книги, 1 периодично издание; Панчево /Сърбия/: П. на Братя Йованови – 1 книга; Париж: П. на Фермен Дидо – 3 книги; Петербург /Санкт Петербург/: Типография Императорской академии наук – 4 книги; Синодска печатница – 1 книга; П. на Р. Безобразов и комп. –2 книги; неизвестна п. – 2 книги; Пловдив: П. на Н. Ковачев /1878/ – 7 книги; П. на Др. Манчов /1878/ – 1 книга; Плоещ: П. на Асен Д. Паничков /1877/ – 1 книга; Прага: Книгопечатница синов Богомила Хаазе – 4 книги; П. на Гинек Милетки и Новак – 6 книги, 1 периодично издание; неизвестна п. – 1 книга; Прато /Италия/: П. Джякети – 1 кн.; Рим: Typis s. Congregati – onis de prapaganda fide /Peciatnica na sv. Ov propagandsko/ – 10 книги; неизвестна п. – 3 книги; Римник: Типография на Римническата епископея – 1 книга; Русе: Печатница на Дунавската област – 140 книги, 4 периодични издания; П. Сп. Попова /1878/ – 1 книга; Печатница Н. Жейнов /1878/ – 1 книга; Самоков: Типография А. Карастояновича и сина его Анастасия – 18 книги; Свищов: П. на Ясен Д. Паничков /1878/ – 3 книги; Сегедин /Унгария/: П. S. Burger – 2 книги; Смирна: Типография на А. Дамианова – 20 книги, 1 периодично издание; Солун: Типографията на Теодосия Синаитски – 5 книги; П. на Киряк Държилов – 3 книги; Страсбург /Франция/: П. и литография М. Бергер – 1 книга; неизвестна п. – 1 книга; Темишвар /Унгария/: П. J. Beichel – 1 книга; П. E. Steiger – 6 книги; Тулча: Градска п. А. Франгя /1878/ – 2 книги; Търново: П. на Л. Каравелов /1878/ – 9 книги; неизвестна п. – 1 книга; Цариград: П. „Трудолюбиви пчели“ – 3 книги; Патриаршеска печатня /типография/ – 15 книги; Типография Тадея Двитчияна – 76 книги, 1 периодично издание; Книгопечатница на Св. Бенедикта /Бенедето/ – 5 книги; Типолитография на Е. Кайол – 1 книга, 1 периодично издание; Книгопечатница „Цариградски вестник“ – 58 книги, 5 периодични издания; Типография на Александър С. Б. Екзарх /бивша „Цариградски вестник“/ – 4 книги; П. на Др. Цанков и Б. Мирков – 31 книги, 2 периодични издания ; П. Папазиянова – 7 книги; П. на А. Минасияноглу /Минасиан/ – 97 кн., 6 периодични издания; П. на Македония – 103 книги, 4 периодични издания; Книгопечатница на в. „България“ – 1 периодично издание; Народна п. при Българската църква – 4 книги; П. на А. Х. Бояджиян – 24 книги; П. на „Курие д‘Ориян“ – 2 книги, 1 периодично изд.; П. на Българското читалище – 11 книги, 1 периодично издание; Книгопечатница „Фар дю Босфор“ – 6 книги; П. на Д. Арамиян – 10 книги, 3 периодични издания; П. на „Левант Таймс“ – 1 книга, 1 периодично издание; П. на О. Кавариян – 5 книги, 2 периодични издания; П. на Д. Рарабетиян – 1 книга; П. на в. „Напредък“ – 5 кн.; П. на дружество „Промишление“ – 1 книга; П. на в. „Хакикат“ – 1 книга; неизвестна п. – 84 книги; П. с неизвестно местонахождение – 47 книги.

Лит. Кутинчев, Ст. Печатарството в... С., 1920. Начов, Н. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877 г. – Сп. БАН, 15, 1921. Христу, В. Българският печат в Румъния преди Освобождението. – Балкански преглед, 1946, кн. 6. Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Т. 1. С., 1957, 505–511. Атанасов, П. Начало на българското книгопечатане. С., 1959. Nicovič, T. Bugarske knjige, stempane u Zemunu /1850–1862/. Sposu, 1966. Димова, В. Книгопечатание и некоторые стороны взаимоотношений между болгарскими и сербскими культурными деятелями середины XIX века. – Etudes Balkaniques, 1975, кн. 1, 25–39. Бойчева, В. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833–1859 г. /По документи и материали из сръбските архиви/, НБКМ, Кн. 14, 1976. Игњатовић, Ћ. Штампање бугарских књига и листова у српских штампариjма /1838–1878/. Београд, 1980. Бьодей, Й. Начало на българското книгопечатане в Унгария – В: Българо-унгарски културни взаимоотношения, С., 1980. Приносът на Белград, Земун и Нови Сад за формирането на сръбската и българската национална култура – Studia balcanica. Кн. 15, 1980. Леков, Д. Литература – общество – култура. , Пловдив, 1996, 146–153.

Д. Леков