Минков, Тодор

МИНКОВ, Тодор Николаевич /2.I. 1830, Русчук – 17.III. 1906, Равини, Гродненска губерния/ - дарител, образователен и обществен деец, организатор и управител на Южнославянския пансион в гр. Николаев, Одеска област. Произхожда от богато семейство: баща му – Николи Георгиев и сродникът му Тодор Минков имат търговска къща с представителства в Галац, Оршова, Белград, Будапеща, Виена. М. учи в килийно у-ще (1836), при частен учител (1837-40); завършва гимназия във Виена и Дрезденската политехника (1852-53,1856-61). Участва като доброволец в Кримската война през 1854-55, става втори адютант на княз М. Горчаков, награден с Георгиевски кръст. Предлага план за образованието на българи в рус. учебни заведения, който спомага за създаването на бъдещия образователен център. Установява се в гр. Николаев; оженва се за Ксения Павловна. Назначен е за надзорник (септ. 1863) на южнослав. възпитаници и посредник между тях и училищното ръководство в държ. пансион към реалната гимназия в Николаев. Отначало се занимава с обучението и възпитанието на 35 стипендианти, впоследствие броят им нараства; приемат се и ученици, които заплащат половин (10 души) или цяла такса (300 рубли). През 1867 е създадено частно просветно заведение в дома на съпругата му, на което М. е назначен за управител – т. нар. Южнославянски пансион; през 1878 е преместен в имението Равини и се трансформира за подготовка на военни кадри; закрит 1892. През целия период М. развива организационна и педагогическа дейност – схващанията му се излагат в писмата до Азиатския департамент и М-вото на нар. просвещение; изразходва лични средства за пансиона и учениците. През 1897 посещава Б-я. Оставя огромен архив, който е унищожен през I-та световна война. Действителен статски съветник, орден “Св. Станислав” 3 ст.; спомагателен (1868) и дописен (1876) член на БКД /дн. БАН/. Фондообразувател: НБКМ-БИА, ф. 29.

Съч. I. Слово... при тържествуванието на тисящилетния праздник на 3 маия в Южнославянский пансион в Николаев.- Слово. Г.II. Слово... от същаго на 11 маия.- Отечество, № 47, 1870. Ето речта на г. Т. Минкова.- Българин, №59, 1878.

Лит. Воспiтанiе болгаръ и Южно-славянъ. Пансионъ И. Н. Минкова в Николаевэ. Спб.,1880. О д ж а к о в, П. Влиянието на Русия връх образованието на българите до Освобождението. В кн.: Материяли изъ историята на учебното дело в България. Св. 2. С., 1905. А б р а ш е в, П. Южно-славянскиятъ пансион въ Николаевъ. С., 1909. Г а н ч е в, Д. Спомени. 1864-1887. С., 1939. Т о д о р о в, д-р Сп. Тодор Николаевич Минков. 1830-1906. Живот, дейност, заслуги. С., 1970. Г е о р г и е в а- Л а з а р о в а, М., В. Р е з а ч е в. Тодор Николаевич Минков и неговият Южнославянски пансион .- Нар. просвета, 1965, №8.

К. Михайлов